Морзова азбука

Телеграфен и морзов апарат "Воронцов и Веляминов", произведен от едноименната фабрика във Варшава. Употребяван през Сръбско-българската война 1885 г. НВИМ

Същност

Морзовата азбука е начин за предаване на буквите чрез манипулатор (ключ) от азбуката с помощта на дълги и къси сигнали, условно наречени "тире" и "точка". Наречена е на името на нейния изобретател - американския художник Самюъл Морз, който я разработва през 1835. Морзовата азбука се явява първият метод за пренос на информация посредством използването на предавател и приемник.Също така се е използвала в летището и в затворите. Първоначално телеграфията и радиотелеграфията използват именно нея. Доказано е че при съотношение сигнал-шум 3/1 човешкото ухо може да възприеме предавания сигнал. За единица време се приема времетраенето на късия сигнал - точката; дължината на тирето е равна на 3 единици време. Паузата между знаците в буквата е една единица време, между буквите в думата — 3 единици време, между думите — 7 единици време.

Български стандарт

Международен стандарт

Цифров код

Повечето кодирани съобщения се предават само като цифри, в групи по пет. Когато се предават само цифри е допустимо да се използва т. нар. „съкратен цифров морзов код“, който пести време и увеличава скоростта на предаване на данните. При неговото използване е задължително кореспондентите да имат договорена последователност от знаци, които се предават по стандартния морзов код и ясно обозначават началото и края на използване на съкратения код в съобщението.