Шанс
Произход и синоними
Произходът да думата “шанс” е латински и произлиза от названието „cadere”, означаващо "падам", "падащи", "спад". Синоними на „шанс” са надежда, вероятност, възможност за успех или неуспех, щастие, късмет, сполука .
Определние и морфологичен разбор
Морфологичен разбор на „шанс”- съществително име, мъжки род, единствено число. Като антоним на думата се приема фразата „неизбежност”. Съществуват редица определения на „шанса”, като най- разпространените са следните:
- Възможност за сбъдване на непредвидими и случайни събития;
- Сила, предизвикваща събития, които не могат да бъдат предвидени или контролирани;
- Възможност, благоприятна за обстоятелсвата;
- Възприема се като риск, опасност или хазарт;
Идиоми, съдържащи „шанс” на български език, са само словосъчетанията „малшанс” и „боншанс”. На английски ситуацията е различна и има много повече като having a chance", "some chance", "get a chance", "take a chance и редица други.
История и развитие на термина „шанс”
Терминът е бил обект на внимание още преди началото на новата ера, както и в ранните и години. Мислители като Аристотел и Епикур са изявавали мнението си относно думата и са обяснявали много от настъпващите явления и процеси, както и следсвията от тях с „шанса”. Още 200 г. преди новата ера Крисипус е смятал, че една обикновена непредизвикана от нищо причина, може да се окаже фатална за вселената и тя да бъде разрушена, визирайки непредсказуемия характер на термина „шанс”.
Дори математическите теоритици на игрите на шанса като Пиер Симон Лаплас са намирали начин да покажат, че рискивете, които по поемат са преценени и необходими обосновайки се с вероятностните стойности на събитията, които възникват. Подходът му „смятане на вероятностите” се приемал с респект за сметка на термина „шанс”, който бил асоцииран с залагането, хазарта и беззаконието. За Лаплас случайните възможни варианти са били непредсказуеми, само защото е нямало подробна информация за явленията и процесите. Както древните мислители и той обяснява появата на „шанса” и късмета като резултат на човешкото невежество.
Десетилетия преди Лаплас, Авраам де Моивр е открил нормалното разпределение на резултатите от случайните процеси, като хвърлянето на зара. Напълно случайни процеси произвеждат един общ модел за разпределение в следствие на много опити. Необяснимо защо, установяването на тези закономерности в различни социални явления, довели Лаплас и до друго заключение – че всъщност процесите въобще не са случайни. Лаплас просто по всякакъв начин е отричал появата на шанса при определяне на закомерностите на явленията и процесите.
