Нюйоркска фондова борса

От Администрация и управление
Версия от 22:44, 23 юни 2012 на Detelina Staneva (беседа | приноси) (Нова страница: '''Нюйоркската фондова борса''' (на английски: New York Stock Exchange, NYSE) е '''най-голямата фондова борса...)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Нюйоркската фондова борса (на английски: New York Stock Exchange, NYSE) е най-голямата фондова борса за ценни книжа на света и втората по брой компании. Тя е създадена на 17 май 1792 г. и се намира на Уол Стрийт в Ню Йорк, САЩ. На Нюйоркската борса се търгуват ценни книжа на над 1500 компании с пазарна капитализация над 10,1 трилиона долара (в тях работят над 25 млн. души).

Истoрия

Борсата има 1366 члена, като в съвета на директорите участват 27 души. Местата се откупуват от желаещите да ги заемат, като през 2003 г. цената на място в директорския съвет се е търгувало за 1 350 000 долара. Основната сграда, разположена на 18 Broad Street, между ъглите на Wall Street и Exchange Place е обявена за национална историческа забележителност през 1978 г. Нюйоркската фондова борса е създадена е на 17 май 1792 г. и се намира на Уол Стрийт в Ню Йорк, САЩ. Първоначално основите на Нюйоркската фондова борса са поставени от 24 търговци, които са се събрали под сянката на чинарите за да търгуват помежду си. Те подписват споразумението „Buttonwood Tree”, което бележи основаването на Нюйоркската фондова борса (New York Stock Exchange). Споразумението има за цел да регулира комисионните за търговия на облигациите, емитирани от американското правителство за финансиране на войната, както и на две банки. Една от тях, Bank of New York, е първата листвана компания, която и до днес се търгува на NYSE. През 1972г. централното място на борсата представлява стая, наета за $200 месечно.

На 8 март 1817 г. организацията изготвя констикутия и е преименувана на New York Stock Exchange Board, на която са се предлагали акции на ЖП комапании, индустриални дружества и стоки. Антини Стокхолм е избран за първи президент на борсата.

Компанията, която е била най-дълго листвана, е Consolidated Edison Company of New York. Най-старата компания на борсата е Bowne&Company, създадена през 1775 г., но качена за търговия на пазара едва през 1999 г.

През 1863 г. името се сменя на New York Stock Exchange, което носи до сега.

В годините между 1896г. и 1901г. обемът на запаси се увеличава шесткратно, което води до разширяване на пазара и необходимост от нова сграда. Осем архитекта са поканени да участват в конкурс за дизайн на новата сграда, която струва 4 милиона долара. През 1903 г. борсата се премества там, където остава разположена и до днес.

До 1870 г. сделките са се извършвали по системата на т.нар. Call Market, като председателят на борсовия съвет два пъти дневно е прочитал листата на акциите, приети на борсата, а членовете на борсата, които седели на определените им столове, извиквали гласно предложенията си за покупка или продажба.

Събитието, което формира днешния облик на търговията на най-голямата борса в света се случва през 1875, когато брокера Джеймс Бойд наранява своя крак. Загубвайки подвижност да обикаля сред тълпата от брокери и да проучва продаваните и купувани различни ценни книги, Бойд седнал на специфично място и търгувал една акция, тази на Western Union. Клиентите бързо осъзнали, че това е много по-удобен начин да търгуват една акция на едно и също място, което довело до създаването на специализирана система, където търсенето и предлагането се засрещат на аукционен принцип. NYSE Днес Днес системата за приемане на поръчки и звършване на сделки е електронна, т.е. към нея директно са свързани 150 хиляди компютъва, с които се извършва трансфер на информация. На тази борса инвестират над 60 млн. американци.

Електронната система подрежда поръчките и ги изпълнява, но на борсовия под работят брокери и специалисти, които обработват приетите за търговия ценни книжа, разпределени по сектори. Всяка отделна акция може да се котира само на определен сектор или щанд. На борсата котират над 4000 броя различни ценни книжа.

Продажбите на акции (ценни книжа) за ден на Нюйоркската фондова борса (NYSE) се движат през годините Днес NYSE използва много широко електронната техника за свръзка, за информация, за приемане и извършване на сделките. Усъ¬вършенствани компютри предават поръчки за покупки и продажби на ценни книжа от офисите на брокерските фирми до борсовата зала. В повечето случаи условията за покупки и продажби се съпоставят по елек-тронен път и ако тези условия съвпадат, сделките се извършват автоматично, като резултатите се съобщават също по електронен път на брокерската фирма, поръчала сделката. Всичко това става толкова бързо, че в някои случаи клиентът, който прави поръчка до брокерска фирма за покупка или продажба, още не е затворил телефона, с който прави поръчката, и брокерът вече му съобщава, че поръчката му е изпълнена. Същевременно по компютърен път резултатът от сделката се предава на борсовата информационна система и, ако сделката е достатъчно го¬ляма, за да предизвика изменение на борсовия курс, новият курс се обя¬вява по всички табла и монитори и чрез система от спътници се раз¬пространява навсякъде по света. Интересът към тази информация е оче¬виден, като се има предвид, че повече от 60 милиона американски граж¬дани притежават акции, а редица от големите корпорации в САЩ имат акционери по целия свят. Освен това NYSE е пазар и за много чуждес-транни ценни книжа. Ню Йорк се налага хато център на връзките меж¬ду големите световни борси. Въпреки високата степен на електронизация NYSE функционира и с помощта нa голям брой квалифицирани борсови професионалисти-специалисти и членове брокери. След като членовете на борсата из¬вършват сделки с ценни книжа за милиони долари без писмен договор, професионалната ерудиция, личните качества и моралът на борсовите сътрудници са решаващо условие за членство. Кандидатите за членове минават през строг изпит и тестове за индивидуални качества.

Ключови лица на борсата

Специалистът

Централна фигура в борсовата зала е специалистът. Всяка акция, приета за сделки (listed for trading), е поверена на едик или няколко спе¬циалисти, всеки от които работи на определено място при един от 18-те щанда (counters), определени за конкретни видове сделки, всеки от които има по няколко „гишета" - делови пунктове (trading post). Всяка отделна акция може да се котира само на това място. Чрез системата на специалистите се осигурява достъп на потенциалния купувач или про¬давач до борсовия механизъм. Специалистите на NYSE изпълняват три функции: агент, дилър и пазарен катализатор. Специалистът действа като агент на другите брокери в залата - дава им информация и ги подпомага при сделките. Например, ако един бро¬кер има поръчка, която не може да бъде изпълнена веднага по курса, определен от клиента, брокерът може да иска от специалиста да задър¬жи тази поръчка и да я изпълни, когато се достигне определения от кли¬ента курс. Борсовите правила изискват от специалиста да изпълнява и дилърски функции, като със свои средства или със средства на заангажираната фирма извършва сделки, ако има временен дебаланс между поръчките за покупки и продажби на акции, за които той отговаря. В такива случаи специалистът се включва в операциите, като предлага да купи по по-висок курс, отколкото други предлагат да платят, или да про¬даде по по-нисък курс, отколкото други са готови да приемат. По такъв начин специалистът стеснява разликата (Spread) между предложенията на купувачите и продавачите. Накрая специалистите съдействат за оживление на пазара (Market Catalists), в случаите когато се забелязва слаба активност на сделките. Те контактуват с брокерите в залата и с брокерските фирми и посред¬ничат при сделките.

Floor brokers

Брокерите в залата, наричани „флор-брокери" (Floor Brokers), иг¬раят важна роля в борсовия механизъм. Едни от тях са брокери на комисиона (Commission Brokers). Те са най-многобройни. Брокерите на комисиона се наемат от отделни фирми - членове на борсата, които използват техния опит и умения за изпълнение на нарежданията на кли¬ентите на фирмата. Неколкостотин независими флор-брокери работят за себе си. Те изпълняват поръчки на фирми, без да са зависими от тях. Фирма, която няма свои брокери в залата, може да възложи някоя клиентска поръчка на тези независими брокери, като им заплаща комисиона за всяка сделка. Друга група флор-брокери са т. нар. маркет-мейкъри (Registered Competitive Market-Makers). Те имат задачата, когато такава им е възло¬жена от съответните ръководни органи в борсата, да регулират пазара на акции, като сключват сделки за своя сметка или за сметка на своите фирми, а също така да подпомагат други брокери да изпълнят някоя трудна поръчка на клиент. Накрая ръководството на борсата разрешава на четвърта, относи¬телно малка група нейни членове да сключват сделки за тяхна сметка при строго определени правила, ако с техните покупки и продажби мо¬гат да се подобрят условията на пазара.

NYSE Common Stock Index

Борсата предлага котировки на акции, облигации, опции и фючърсни сделки и може да даде информация за тях веднага навсякъде по света. Борсата изчислява свой индекс за курсовете на акциите - NYSE Common Stock Index, който се ползва широко както за целите на бор¬совите прогнози, така и за следене на тенденциите на американската и на световната икономика. За разлика от други известни индекси на бор¬совите котировки, които се определят на база на курсовете на сравнително малък брой акции, индексът на NYSE се изчислява, като се взе¬мат предвид курсовете на всички акции, които се котират на борсата. Освен общия индекс борсата определя и други 4 браншови индекса: за акциите на промишлеността, транспорта, предприятията за услуги и финансовите институции. Общият индекс е установен в края на 1965 г. при база 50 - число приблизително съответстващо на тогавашната сред¬на цена на обикновените акции в долари. Ако например на определена дата индексът е 100, това означава, че средният курс на акциите на бор¬сата се е удвоил в сравнение с курса на 31.XII. 1965 г. Този индекс се изчислява всеки половин час на борсата и се подава всяка минута по компютърните дисплеи на брокерските фирми.

New York Futures Exchange

През 1979 г. NYSE основава свое дъщерно предприятие - New York Futures Exchange, което поема срочните (фючърсните) сделки с ценни книжа. През 1982 г. NYSE въвежда фючърсен индекс, основан на бор¬совия индекс за обикновени акции (Stock Index Futures). Фючърсният договор представлява договореност да се достави или да се получи спе¬циален „продукт" на предварително определена дата. Този специален „продукт" може да бъде физически осезаем (жито, кафе, метали, вълна) или неосезаем (опция, валутен авоар). Стоковите фючърси се купуват и продават от бизнесмени с оглед да се предпазят от неблагоприятно изменение на цените, което може да доведе до загуби. Инвеститори, които желаят да се предпазят от резки изменения на курсовете на NYSE или които желаят да спекулират на база на очакванията за изменение на курсовете на ценните книжа, се насочват към фючърсни сделки.

Вижте още

Източници

Външни препратки