Фондова борса
Фондовата борса е организиран пазар на ценни книжа, концентриращ търсенето и предлагането на приети за търговия ценни книжа. Равният достъп до пазарната информация и равните условия за участие в търговията се осигуряват именно от фондовата борса. Чрез фондовата борса може да се организира и свободен пазар на ценни книжа, като търговията е присъствена и/или неприсъствена. С развитието на интернет технологиите и глобализацията все повече се осъществява неприсъствената търговия на борсата.
Произход и развитие
Етимологията на думата “борса” произхожда от фамилията на белгийския благородник Van Ler Burse от гр. Брюге, в чиято къща през XV век се срещали търговци и банкери, за да извършват своите парични сделки. Символ на борсата става гербът на тази фамилия, състоящ се от три кесии, а самата къща е наречена бурса, а в последствие борса.
Възникването на този вид борси се свързва с развитието на държавните заеми. Така се постига превръщане на държавните документи за дълг в предмет на покупко-продажба. Появата и развитието на на акционерните дружества дават силен тласък в развитието на фондовите борси, чийто акции са предмет на борсовата търговия.
Първата фондова борса с международно значение е основана в Антверпен през 1531г. За нея била построена специална сграда, на фасадата, на която било изписано : “ За търговци от всички страни, говорещи на различни езици.”
През следващите векове възникват множество борси. Първоначално в Лондон през 1554г. , по-късно в Амстердам през 1688г. Откриват се борси и в Хамбург, Франкфурт на Майн, Париж – 1711г. , Берлин – 1760г. , Швейцария – 1850г. , Япония – 1878г, и др.
Учредяване и управление на фондовите борси
Фондовата борса е организирано тържище на ценни книжа, което чрез дейността си осигурява на членовете си и на техните клиенти работни места. Заявителят трябва да има внесен капитал в размер не по-малко от 100 хил. лв. Не по-малко от 25 на сто от капитала трябва да бъде внесен към момента на подаване на заявлението за издаване на разрешението, а останалата част – към момента на получаване на разрешението. Най-малко 2/3 от капитала на борсата трябва да бъде притежаван от банки, инвестиционни посредници, финансови къщи и застрахователни дружества. Капиталът на борсата подлежи на промяна. Решението за увеличаване на капитала се взема с мнозинство на Общото събрание.
Фондовата борса издава само поименни акции с право на един глас. Изгражда се клирингова система за гарантиране на поетите задължения по сделките с ценни книжа, които се извършват чрез нея.
Ръководно място на фондовата борса заема съветът на директорите. Този съвет може да приема борсовия правилник и правилника на арбитражния съд; да осигурява спазването на закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, устава и борсовия правилник от участниците в борсовата търговия; да приема ценни книжа за търговия и прекратява временно или окончателно търговията с определени ценни книжа при условията и по реда на борсовия правилник; да приема членове на борсата и ги отстранява временно или окончателно от борсовата търговия при условията и по реда на борсовия правилник. Съветът приема решения и издава нареждания във връзка с упражняването на правата си, като има право и да налага санкции на членовете.
Организация на фондовата борса
Елементите на борсата са нейните устройствени правила, правилници и други правни актове ( като правилата за членство, търгуване и приключване на сделките, изискванията за нотиране, изискванията пред фирмите, чиито ценни книжа се допускат за нотиране и правила на информационното обслужване), ръководещи дейности на членовете и тяхната дейност по сделките с нотирани ценни книжа, т.е. приета за борсово търгуване.
Различават се два вида борсови организации в зависимост от степента на контрол от страна на държавата биват свободни борси и борси на свободни борсови корпорации.
Борсовата корпорация е юридическо лице и организира и управлява борсата.
Страни по борсовите сделки са две категории участници – джобери и брокери:
- Джоберите са “търговци на едро”, които сключват сделки с ценни книжа за своя сметка и получават доход от разликата между цените по покупката и продажбата. Джоберите осъществяват търговски контакти само с членовете на борсата. Функцията им е да осигуряват пазара на ценни книжа, като така променят цените, че да се установи баланса между търсенето и предлагането.
- Брокерите са посредници на инвеститорите – приемат поръчки за купуване или за продажба на ценни книжа от външни лица, за което получават комисионна. Макар че е член на борсата, брокерът не е задължен да сключи сделки за своя клиент на самата борса: ако бъде инструктиран да купи ценни книжа, той може да извърши това извън този пазар, но не преди да е предложил на участниците в борсата сделка при същите условия. Макар че главните задължения на брокера са към неговия клиент, той също изпълнява задължения и към борсата, и към нейните индивидуални членове. Брокерът сключва сделки с други членове от свое име. Тогава, когато клиентът се окаже недобросъвестен, брокерът е задължен сам да уреди изпълнението на сделката, като не разкрива самоличността на своя клиент . В резултата на това джоберът не може да избира хората, с които търгува (косвено) – не му е известно дали са платежоспособни или не.
В проекта за указ на борсите в Република България се възприема друга възможна организация на дейността по сделките . Тук страни по сделката са борсов представител (изпълняващ функции подобно на брокера) и борсов посредник. Борсовият посредник не може да извършва борсови сделки за своя сметка или извън борсата. Борсовите представители правят своите предложения за покупка и продажба на ценни книжа пред борсовия посредник. Сделките се считат за сключени, когато борсовият посредник ги впише в своя дневник.
Всяка фондова борса трябва да поддържа висока степен на защита на инвеститорите независимо от промените в организацията й. Пред фирмите членки на борсата се поставят значителни изисквания, при тяхното кандидатстване за членство и в отношенията им с клиентите и другите членове на борсата.
Борсови инструменти, сделки и операции
Инструментите, с които търгува фондовата борса са:
- Облигации - които са ценна книга за дълг.Те могат да се разграничат на държавни, общински, на публично-правни и корпоративни. Този вид книжа удостоверяват величината на предоставената сума на кредит от притежателя на облигацията на нейнияемитент.
- Акции –ценна книга за дял от собствеността на акционерното дружество. Тя изразява дела на нейния притежател в реалния капитал на фирмата-емитент. Акциите биват най-рназлични. Най-популярните видове акции са обикновени и привилегировани, поименни и на преносител, които се котират и които не се котират на фондовата борса и други.
- Благородни метали и чуждивалутти.
- Опции - право да се закупят или да се продадат дадено количество ценни книжа по предварително уговорена цена и в рамките на предварително фиксиран срок. Опцията може да се разграничи на:
- опция за покупка (кол опция);
- опция за продажба (пут опция).
- Финансови срочни сделки или контракти, които са известни като фючърси, т.е. бъдещи сделки. Фючърсите като форма на бъдещи сделки или на настоящи сделки при бъдещи условия са едно от най-новите явления в борсовата търговия. Фючърсите биват :
- стокови фючърси;
- финансови фючърси.
Фючърсите са стандартни срочни контракти, които се сключват между продавачи или емитенти, от една страна, и купувачи, от друга страна, за попупко-продажба на определени финансови активи или инструменти по предварително договорени цени, но след определен период от време, т.е. в бъдеще. Предмет на такива сделки е разликата в курсовете на финансовите активи, които са валидни в момента на сключването на контракта.
Основни световни фондови борси
Лондонска фондова борса
Лондонската фондова борса е най-голямата в света. Членовете й се делят на маркет-мейкъри. Те осигуряват непрекъснатия пазар и брокер-дилъри, които пък предлагат акции от собствените си пакети или действат като агенти на инвеститорите. Първокласните маркетмейкъри се занимават с маркетмейкинг на държавни ценни книжа. Водещите маркетмейкъри на Лондонската борса, както и брокерите са свързани с банките, или с други финансови институции, като могат да се обединяват,за да образуват големи къщи за ценни книжа. По-дребните и местните брокери са независими, а повечето по-големи предприятия на фондовата борса наемат инвестиционни аналитици, които проучват компаниите за различни инвестиционни въпроси по поръчка на клиента.
Ню-Йоркска фондова борса (NYSE)
Значението на Ню-Йоркската фондова борса е голямо, тъй като на нея се извършва около 80% от операциите а ценни книжа на САЩ. На NYSE се търгуват повече от 3060 акции на 2570 компании от цял свят и над 200 чужди компании от седем страни. Борсата има 1 366 члена или места, по-голямата част от които са притежание на брокерски фирми. Стойността на 1 място през 1988г. е с най-ниска цена 580 000$, а най-висока 820 000$. На NYSE се търгуват държавни ценни книжа, корпоративна система за приемане и изпълнение на поръчки. Системата позволява въвеждането на клиентски поръчки в момента на получаването им от представителите на брокерската фирма. Системата дава поръчката до пода на борсата и осигурява обратна информация до клиента за изплащането й. Чрез системата днес се търгуват около 85% от поръчките на NYSE.
Токийска фондова борса
Официалното основаване на Токийката фондова борса е в 1949 г., а през 1956 започва търговията с облигации, акции и държавни ценни книжа. Автоматичното въвеждане и изпълнение на поръчките става през 1974г. , когато се въвеждат и компютрите. В наши дни през Токийската борса преминава около 80% от вносната търговия с ценни книжа. В 1982 г. чрез автоматичната система С.О.R.Е.S. се обхващат всички акции и някои слабо търгувани акции. Извън автоматизираната търговия остават 200 най-търгувани акции, чиято покупка и продажба се извършва в основан салон на борсата.
На борсата се търгуват корпоративни акции и облигации на японски и чуждестранни компании, държавни ценни книжа – на японското правителство и на правителството на САЩ, валути, опции и фючъри.
Франкфурската фондова борса
През 1402г. консулът на свободния имперски град Франкфурт основава първия борсов офис в Рьомерберг , а през 1585г. на борсата започват валутни сделки. Първите два века на своето съществуване ФВБ се занимава с чеков обмен. След втората световна война валутната борса е отворена отново в 1953г. във Франкфурт, като е разрешено търговия на четири валути : белгийски и френски франкове, датски и шведски крони, а в последствие и щатския долар и др.
Вижте още
Източници
- В. Стоянов, Пари, банки борси. София 1999г.
- Венчо Стоянов, “Основи на финансите” – София 1997г.
- ИК “Труд и право”
- “Ценни книжа, фондови борси, инвестиционни дружества” София 1995г.
- Велев, Тодор Стефанов, “Търговски форми и борсите” – София 1993г.
- “Ценни книжа и фондови борси” София 1995г.