Риск

Понятието “риск” (от латинската дума risico - “опасност”, “несигурност”) е решение, начинание или постъпка, резултатът от които е неизвестен. Априорно, в повечето тълкувания, се разглежда негативната страна на риска, като възможност за настъпване на вреда или загуба. Позитивните аспекти се откриват в тълкуванието на риска като “шанс” или възможност за печалба. Рискът е неизбежен по своя характер и засяга всички сфери на съзнателната и несъзнателната човешка дейност. Практически всяко действие (а и бездействие) е свързано с поемането на някакъв риск. Поради тази своя всеобхватност и многоаспектност, а и поради разнопосочността на неговото проявление, рискът се явява сложен феномен, който подлежи на различни дефиниции.

Природен (естествен) риск

Общото проявление на риска, несвързано директно с каквато и да е дейност се идентифицира най-често като “природен риск”, като се разглежда негативната му страна (опасност от природно бедствие, заболявания, заплахи от околната среда и т.н.). Превенцията на природния риск е фундаментален дял от много сфери на науката (медицина, сеизмология, както и дялове от почти всяка друга природна дисциплина) и една от основните цели на научно-техническия прогрес.

Психологически аспекти

Навлизайки в сферата на човешката дейност, най-честото проявление на риска е свързано с неговия индивидуално-психологически аспект, като избор на алтернатива с несигурен резултат. Практически всяко действие (или бездействие) на един индивид произтича от такова решение. Субектът (съзнателно или не) отчита обективните и субективните вероятности за постигане на желания от решението/действието си резултат и на база тази си оценка, избира измежду възможните алтернативи. Налице е така наречената “рискова ситуация”, която се характеризира с неувереност в постигането на желания резултат (вероятност за постигането му, възможност за отклонение от предвидените цели или реализиране на потенциални загуби от конкретния избор на алтернатива). От тази гледна точка рискът може да бъде разглеждан и като отклонение от очаквана стойност на резултат от бъдещо събитие.

Степента на влияние на субективните фактори при оценяването на вероятностите за постигане на желания резултат при избора на алтернатива се детерминира както от вродения характер на личността, така и от различни когнитивни процеси, обединени в понятието “предекспозиция”. Конкретният избор на алтернатива в дадена рискова ситуация е резултат от оценката на съвкупност от ситуационни фактори (обусловени от външната среда) и самата предекспозиция на субекта, вземащ решението. Самата склонност към поемане на риск, като наблюдавана повтаряемост на избор при сходни ситуации формира така наречения “индивидуален рисков профил”, като ниските и стойности се отъждествяват с “песимизъм”, а високите с “оптимизъм”. От тази гледна точка рискът се разглежда в неговите абсолютни стойности като опасност от загуба или възможност за печалба. В ежедневието тази концепция се свързва най-често с хазартните игри, а нейният емпиричен аспект в по-ограничен обхват се прилага в криминалистиката.

Социално-икономически аспекти

Икономиката е основна сфера от социални науки, в които понятието “риск” намира напълно самостоятелно теоретично и приложно значение и бива определян в частност като “предприемачески риск”, като се набляга на неговата измеримост и необходимостта от управлението му. Обособени са две теории – класическа (с най-ярки представители Джон Мил и Н. Сеньор), в която рискът се измерва с математическото очакване на загубите, които могат да настъпят като резултат от конкретно предприемаческо решение и неокласическа (развита през 20-те и 30-те години на 20-ти век от Алфред Маршал и Артур Пигу, допълнена по-късно от Джон Менард Кейнс), в която поведението на предприемача се обуславя от концепцията за пределна полезност и в която рискът се разглежда като възможност за поява на отклонение от очаквания резултат, или в частност – несъвпадане на очаквания резултат с фактическия.

В същото време следва да се отчита и психологическия аспект на риска, като форма на възприятие, реализирана от субекта, вземащ решение в условията на неопределеност. И докато в избора на определена алтернатива посредством оценка на вероятностите се проявява субективната страна на риска, то размерът му се възприема като обективна величина, като качествено-количествено изражение на реално съществуващата неопределеност. Тази обективност е свързана с наличието на фактори, които са реални процеси в икономиката и не зависят от действията на икономическите агенти. Така че, изхождайки от класическата теория за предприемаческия риск, управлението на риска има за цел да елиминира или поне да ограничи влиянието на рисковите фактори, докато през призмата на неокласическата теория този процес целi оптимизирането/максимизирането на полезността (печалбата).

Видове предприемачески риск

Ефективността на мениджмънта на риска до голяма степен зависи от идентифицирането на видовете риск. Рискът може да се класифицира според различни критерии:

според възможния резултат – чист (като възможност за получаване на негативен резултат) или спекулативен (свързан с възможността за печалба);
според начина на възникване – субективен (свързан с личността на вземащия решение) или обективен;
според сферата на възникване – външен или вътрешен;
според възможността за застраховането му – застраховаем и незастраховаем;
според възможността за диверсификация – систематичен (присъщ за дадена дейност и имащ масов характер на проявление) или специфичен ( с единично, немасово проявление);
според степента на допустимост – минимален (с вероятност за проявление до 25%), повишен (25-50%), критичен (50-70%) или недопустим (над 75%) – тази класификация се използва често и при оценяване на риска на работното място в сферата на управлението на човешките ресурси;
според сферата на дейността – производствен, търговски, имуществен, транспортен, иновационен, финансов.

Последната класификация най-често се отнася към определението “стопански риск”, като най-честата асоциация на термина е свързана с финансовия риск. Той от своя страна се подразделя на риск свързан с покупателната способност на финансовите активи (ликвиден, инфлационен/дефлационен, валутен и др.) и инвестиционен риск (пропуснати ползи, преки финансови загуби или намаление на доходите). В този случай в ролята на неизвестната променлива, като резултат от избора на алтернатива се явява нормата на възвращаемост (rate of return) – колкото по-променлива е тя, толкова по-рискова е от гледна точка на инвеститорите. Така, в сферата на финансите, рискът се проявява в абсолютно количествено отношение под формата на “рискова премия”, като съставен компонент на изискваната от инвеститорите възвращаемост (която от своя страна е сума от премиите за поетия ликвиден, матуритетен и инфлационен риск и рискът, свързан с надежността на емитентите), заедно с нормата на безрискова възвръщаемост (най-често приравнявана с основния лихвен процент на съответната централна банка или средната проста годишна доходност на тримесечните сконтови съкровищни бонове при продажбата им на първичния пазар).

Ликвиден риск

Ликвидността на финансовите активи се детерминира от текущата им платежоспособност. Парите в брой са съвършено ликвиден актив. Всички останали активи са по-малко ликвидни, т.е. винаги съществува несигурност отностно тяхната обратимост в текуща платежоспособност. За инвеститорите тази несигурност е тъждествена на опасност от финансови загуби и те я възприемат като ликвиден риск.

Матуритетен риск

Това е рискът, свързан със срочността на очакваните постъпления. През преиода, в който капиталът е инвестиран и следователно е в неликвидна форма съществува вероятност от настъпване на определени събития, които да повлияят неблагоприятно върху постъпленията от тази инвестиция. Затова и срочността на инвестицията определя нейната степен на риск. Колкото по-краткосрочна е тя, толкова е и по- безрискова, тъй като е по-малка и вероятността от настъпване на неблагоприятни събития в икономическата среда.

Инфлационен риск

Този риск е свързан до известна степен с матуритетния риск и отразява възможността от загуби, свързани с обезценяването на финансовия актив през времето, в което той е инвестиран. По-дългосрочните инвестиции предполагат по-малка защитеност от инфлация и следователно са носители на по-голям инфлационен риск.

Пазарен и специфичен риск

Инвестиционната премия за всеки един от горепосочените видове риск обаче гарантира доходността в рамките на техните очаквани параметри. Затова по своята същност инвестиционният риск се свежда до несигурността на очакваните постъпления от инвестициите, техния вероятностен характер и колебанията в тяхната доходност. Поради тази причина инвестиционната теория прави и друго разграничение на риска. Пазарният риск, като компонент от инвестиционния риск, се разглежда като вероятност за колебания в доходността на инвестициите вследствие на фактори, влиящи на икономиката като цяло. В тази класификация се включват лихвеният риск (промени в лихвените проценти, които респективно оказват влияние на нормата на възвращаемост), инфлационният риск, валутният риск (свързан с колебанията на валутните курсове), нормативно-правният риск (свързан с промени в правната уредба – данъци, акцизи, мита и др.) и други рискове, произтичащи от турболентността на външната среда като източник на възможности и заплахи (виж още SWOT analysis). Пазарният риск засяга едновременно всички икономически единици и въздействието му е перманентно. Поради това той се възприема и като системен риск. Другият компонент на инвестиционния риск е така наречения специфичен или уникален риск, произтичащ от фактори свързани с конкретната икономическа единица и/или конкурентната и среда. Тази класификация включва понятията бизнесриск (произтичащ от конкретния пазар, на който оперира), капиталов риск (произтичащ от капиталовата структура и най-вече от дълговото финансиране в общия обем на капитала) и емисионен риск (свързан с емисионните условия на ценни книжа и тяхното обезпечаване, ако е налице такова финансиране). Специфичният риск няма перманентен характер, поради което се приема за несистемен риск.

Управление на предприемаческия риск

В управленската теория и практика могат да се разграничат четири общи подхода за управление на риска – избягване, външен трансфер на риска (Joint venture), вътрешен трансфер на риска (чрез диверсификация на ресурсите, с цел намаляване вероятността от абсолютна загуба) и поемане на риска. Основните принципи, които се следват в така наречения риск-мениджмънт са максимална печалба, максимална вероятност, минимални колебания в очаквания резултат и оптимално съчетаване на печалбата с размера на риска. Това води и до необходимостта рискът да бъде измерван точно и чрез подходящи показатели.

В рамките на инвестиционната теория това измерване се свежда до изчисляване на вероятности чрез статистически показатели като размах (разликата от най-добър и най-лош очакван резултат), дисперсия или средноквадратично отклонение (от среднопретегления очакван резултат), заложени в модела на Хари Марковиц за очакваната възвращаемост на инвестиционен портфейл, теоремата на Тобин за прерастване на инвестиционните решения във финансови и модела за оценка на капиталови активи CAPM.

Проблемът с управлението и измерването на предприемаческия риск е обект на по-задълбочено изследване в теорията на мениджмънта, като за целта е обособен в дисциплината “Управленски решения и риск”. Моделите, използвани в теорията за вземане на управленски решения в условията на риск (или неопределеност), кореспондират с така наречените “игрови стратегии” от клонът на приложната математика, наречен Теория на игрите. Популярен модел за управление на риска е и така нареченото “дърво на решенията”. Прилагат се и различни симулационни методи, като например метода “Монте Карло”, базиран на вероятностното разпределение характерно за хазартните игри, данните от което се ползва за априорен профил на риска при оценка на вероятността за реализиране на загуба или за отклонение от очакваната печалба, както и най-вероятната печалба.

Вижте още

Източници

Александрова, М., “Управленски решения и риск”, изд. Авангард Прима, София, 2009; ISBN 978-954-323-606-0
Николова, Н., “Принципи на корпоративните финанси”, изд. Сиела, София, 2100; ISBN 978-954-28-0741-4
Mill, J.S., Principles of Political Economy with Some of Their Applications to Social Philosophy, Oxford University Press, 1954
Jorion, P., Financial Risk Manager Handbook, Wiley; ISBN 047-047-961-2
Марчев, А., Мирчев, М., Шереметов, Г., Марчев-младши, А., Курс лекции и семинарни занимания “Основи на управлениетo I и II”, УННС, София, 2009-2010
Александрова, М., Марчев-младши, А., Курс лекции и семинарни занимания “Управленски решения и риск”, УННС, София, 2010

Външни препратки