Школа на научното управление
Школата на научното управление (1885г. – 1920г.) се свързва с името и идеята на Фредерик Тейлър (САЩ). Към нея се отнасят изследователи, които се занимават с научната организация на труда и производството – изучаване на движенията, микроелементите и нормативите, формализиране на планирането, заплащането на труда. Обединяват се в единна концепция под влияние на идеите на Фредерик Тейлър, в школа за разработване на научните основи на управлението на производството.
Създатели
Школата на научното управление е свързана с имената на изследванията на Фредерик Тейлър, Франк и Лилия Джилбърт и Хенри Ганд. Тези изследователи се считат за създатели на школата. Те си поставят за цел посредством наблюдения, измервания, логика и анализ, да усъвършенстват изпълнението на ръчните операции. Измерват, анализират и проектират дори най-детайлните движения на работника. Целта е работникът с най-малък разход на физическа и психическа енергия да осъществи ефективно една операция или набор от работни операции. Така например, Тейлър е измервал много стриктно какво количество желязна руда или въглища да хвърля работник с лопати различен размер. Франк и Лилия Джилбърт в началото на 1900-та година са анализирали работните операции, използвайки кинокамера в съчитание с микрохронометър. Изобретен от Франк Джилбърт , микрохронометърът представлява часовник, записващ интервали с продължителност 1 / 2000 от секундата. С помощта на стоп-кадър Джилбърт е фиксирал и описал седемнадесет основни движения на китката на ръката. В резултат на получената информация, Франк и Лилия Джилбърт са проектиреали нови работни операции. Те отстраняват излишните и непродуктивни движения, като използват стандартни процедури и оборудване. Целта е – повишаване на ефективността на всяко работно място.
Възникване на научното управление
Възникването на научното управление (“Scientific manage¬ment") е свърза¬но с името на Фредерик Тейлър , който издига редица прогресивни идеи и постановки, отразяващи пот¬ребностите на развитие на крупното производство в края на XIX и началото на XX век. За някои от идеите на Тейлър има предшественици. Сред едни от най-известните в специализираната литература по мениджмънт имена е това на Чарлз Бабидж. Неговият основен принос в мениджмънта е книгата му „Икономика на машината и манифактурата" (1832г.). В нея той показва как може да се използва математиката за ефикасна употреба на материалите и съоръженията. Той издига идея¬та, че управителите трябва да обучават работниците и да им дават задания да провеждат измервания на времето и да опреде¬лят колко време е необходимо за изпълнение на една задача, да оп¬ределят стандарти за една работа и да възнаграждават онези, които ги преизпълняват. Много от неговите идеи впоследствие са доразвити от Фредерик Тейлър, който поставя основите на широко движение, наречено „Научно управление".
Принципи на научното управление
Администрацията трябва да разработи нормите, да обучи работниците, да провежда подбор за работниците за всяка работа; да осъществява сътрудничество с работниците и равномерно разпределяне на задълженията им. Разработване на норми - съчетаване на четири елемента за повишаване производителността на труда:
- подбор на работниците;
- определяне на задания;
- определяне на норми от време;
- определяне на метода на работа
Фредерик Тейлър въвежда и функционалното управление и отделя четири групи от функции на управленския труд: избор на цели; избор на средства; подготовка на средства; контрол на резултатите. Характерно за школата е, че се обръща голямо внимание на човешкия фактор: материални стимули / производствена норма /, почивка, подбор на физически отговарящи на изискванията работници, обучение; девизът: “ Хората, които произвеждат повече да получават по високо заплащане “ Тази школа е преломен етап в управленската мисъл, а управлението е признато за самостоятелна област за научни изследвания . Приносите касаят главно управлението на производството – на най-ниско управленско ниво.
Ново отношение към управление
Основна роля изиграва книгата на Фредерик Тейлър “ Принципи на научното познание “ - “ една организация може да се управлява системно и ефективно за достигане на нейните цели “.