Творческо мислене
Творческото (креативно) мислене - creative thinking - е създаващо, неоценяващо и просторно. Чрез него се създават нови идеи, ефективни решения на проблеми, стимулира се любопитството и иновативността.
Едуард де Боно въвежда термина и концепцията на латералното мислене - lateral thinking - метод за творческо мислене стъпка по стъпка, с разработени практически техники, които могат да се използват съзнателно.
Творческо и критично мислене
За разлика от творческото мислене, критичното е аналитично, оценяващо и избирателно, опиращо се на логиката. Изискват се такива умения като умения за сравнение; класифициране; подреждане в последователност; откриване на причинно-следствени връзки, на модели, закономерности и аналогии; дедуктивно и индуктивно мислене; прогнозиране; планиране; формулиране на хипотези и критично разглеждане. При творческото мислене тези умения са: гъвкавост; оригиналност; плавно развитие на мисълта; развиване в подробности; брейнсторминг; модифициране; образно, асоциативно и метафорично мислене; умения за определяне на характерни свойства; задължителни връзки.
Двата вида мислене могат да се разграничат по такъв начин:
Kритично мислене Tворческо мислене
аналитично генеративно конвергентно дивергентно вертикално латерално вероятност възможност оценка въздържане от оценка фокусирано дифузно обективно субективно отговор решение ляво полукълбо на мозъка дясно полукълбо вербално визуално линейно асоциативно логично аргументиране богатство, новост да, но.. да, и...
При дейност, каквато е решаването на проблеми, и двата вида мислене са важни за нас. Първо трябва да анализираме проблема; след това да генерираме възможни решения; след това трябва да изберем и да приложим най-доброто от тези решения; и накрая – да направим оценка на ефективността на решението. Както се вижда, този процес разкрива редуване на двата вида мислене – критично и творческо.
Тези два типа мислене обхващат последните две нива в йерархията на мисловните умения от Бенджамин Блум (Benjamin Bloom), познати като таксономия - метод за оценка ефективността на обучение.
Латерално мислене
Терминът „латерално мислене” е въведен от Едуард де Боно и отдавна е част от съвременния език. Включен е в авторитетни речници като Oxford Dictionary, в който е определен като „решаване на проблеми с недиректни и творчески подходи".
Латералното мислене представлява превключване между моделите в една асиметрична моделообразуваща система, каквато е съзнанието. Механизмите на хумора и на латералното мислене (творчеството) са близки. И двете представляват внезапен преход (момент на просветление) между два модела. Методите на латерално мислене помагат на мислещия да движи мисълта си "напряко" през моделите, вместо да следва обичайната последователност. Мислещият преминава направо към друг модел и когато се установи, че това има смисъл, се получава откривателски ефект. Един проблем или задача, пред които сме изправени, представлява един модел. Моделът представлява сложна семантична мрежа, съдържаща понятия, причинно-следствени връзки, предпоставки и контекст, усещания, визуални представи и т.н. Стандартните ("нетворчески") подходи към задачата предполагат движение в рамките на модела и между близки модели, по обичайните връзки между тях.
Творчеството, т.е. новите решения и идеи, представлява разрешаване на задачата по нов начин, с пряк хиперпреход към модел, далечен от проблемния. По-просто казано, творчеството е съчетаване на две идеи, които не са били съчетавани до момента. Творчеството е нарочното или случайно сливане на некомбинирани досега идеи – идеи, които нормално не са съчетаеми. При наличие на проблем, нашата задача е да открием подходяща различна идея – "провокация" или "стимул", която да съчетаем с проблемната. След това трябва да развием съчетанието до работещо решение. Този процес често се асоцира с така нареченото „мислене извън кутията” (thinking out of the box).
Според Едуард де Боно латералното мислене (творческото мислене) не е привилегия на малцина избраници, които притежават естествена дарба. То може да се прилага “по заявка” от всеки, винаги когато е необходимо, като се използват специално разработените от него техники.
Вижте още
Източници
- Едуард де Боно, „Малка лилава книга за нестандартното мислене