Разход

Значението на думата „разход” в тълковния речник е материално средство, парични средства които се дават за издръжка или за поддържане на нещо. „Разход” също бива това което се изразходва и употребява. Лудвиг фон Мизес който е роден в австрия а след това получава американско гражданство е един от най-именитите и известни икономисти. Той също е философ, писател либерал и използва думата или понятието „разход” в смисала на „алтернативната цена” или на английски “opportunity cost”. „Разходът” според Мизес бива стоиността на това, което всеки един от нас губи във времето, харчим или похарчваме. Интересна статистика показва, че хората по целия свят харчат или похарчват повече, отколкото имат. Хората харчат своите пари когато правят своят избор за това какво искат на придобият или когато искаме да извършим дадено нещо което е свързано с пари. Под „алтернатива цена” най-често се разбира най-добрата, най-вероятната или най-очевидната друга полза, която би могла да се случи, но в крайна сметка не се случва в следствие на направения от хората избор. Затова на български истинския превод на този израз „алтернативна цена” е „пропуснатата възможност”. С „пропуснатата възможност” най-често ние обозначаваме същинската полза, която ние хората пожертваме за постигането на определените от нас цели. В икономиката и икономическия начин на мислене на хората именно това е основния и истински смисал на думата „разход”. Според Лудвиг фон Мизес същинското определение на икономиката като наука е това, което всеки от нас губи, когато печелим и за това, което печелим, когато ние губим. Разходът може да бъде с много различен характер, например живот, време, пари, нерви, труд, болка, дълг и всичко останало което абсолютно всеки един човек на земята взима предвид или наистина цени в решенията си в преследване на своята цел. Изборът на всички индивиди попринцип отразява очакванията му за това кокво той ще пропусне или усилията които ще положи; т.е. „разход” е величина, която характеризира субективната преценка към момента на действието. Последната винаги е субективна и индивидуална и не може да се докаже или да се опровергае. Тя се проявява последващото решение или действие на всеки отделен индивид. Всяко едно взаимодействие на пазара е процес на откриване на разходите и на стойността, при срещането на субективни оценки на абсолютно всички участници. В този ред на мисли, предприемачът извършва определена дейност, ако очакваните ползи от нея превишават очакваните разходи. Ако очакванията са еднакви и съвпаднат с разходите и ползите, които са преценени субективно от самия предприемач след извършването на стопанската операция. Тогава може да се каже, че тои реализира печалба, а ако не-загуба.