Код

Kодът е правило за конвертиране на парче информация (например: писмо, дума, фраза или жест) в друга форма (един знак в друг знак). В комуникациите и обраборката на информация кодирането е процес, чрез който информация от източник, се превръща в символи, за да бъде съобщена. Декодирането обратния процес, конвертирането на тези символи обратно, в код разбираем за получателя му. Една от причините за кодиране е да позволи комуникация на места, където обикновено използването на устния и писмения език е трудно или невъзможно.

Най-разпространения код - морзовата азбука.[морзова азбука]

Теория на кодиране

[Теория на кодиране] е изучаване на свойствата на кодове и тяхната годност за конкретно приложение. Кодовете се използват за [компресиране на данни], [криптография], [корекция на грешките] и за кодиране на [мрежата|Internet]. Кодовете са проучени от различни научни дисциплини — като [теория на информацията], [eлектротехника], [математика] и [компютърни науки] – за целите на разработването на ефективни и надеждни методи за предаване на данни. Това обикновено включва [откриване и корекция на грешки] в предадените данни.

Код с променлива дължина

В теория за кодиране, код с променлива дължина е код , който картографира символите в източника до променлив брой битове. Кодовете с променлива дължина позволяват източници, да бъдат компресирани и декомпресирани с нула грешки т.е. да могат да се четът символ след символ и след кодирането.

Откриване и корекция на грешки

В теория на информацията и теория на кодирането с приложение в компютърните науки и [телекомуникации]те, откриването и коригирането на грешки и контрола на грешки са методи, които дават възможност за предаване на цифрови данни по ненадеждни източници.