Хомеостаза
Хомеостазата (или хомеостазис) е свойство на една отворена система, особено на живите организми, да регулира вътрешната си среда така, че да поддържа стабилно, постоянно състояние чрез многобройни корекции на динамичното равновесие, управлявани от взаимосвързани регулаторни механизми. Терминът е въведен през 1932 г. от Уолтър Кенън от гръцкото хомоис (еднакъв, подобен, съвпадащ) и стасис (стоя, състояние).
Същност
Понятието се използва най-често в смисъла си на биологическа хомеостаза. Многоклетъчните организми изискват хомеостатична вътрешна среда, за да живеят. Някои еколози смятат, че този принцип важи и за глобалната среда.
Много екологически, биологически и обществени системи са хомеостатични. Те се съпротивяват на промените, за да поддържат равновесие. Ако системата не успее да възстанови баланса си, тя може да спре да функционира.
Сложните системи като човешкото тяло трябва да имат хомеостаза, за да поддържат стабилността си и да оцеляват. Тези системи не само трябва да издържат, за да оцелеят. Те трябва да се адаптират и еволюират към промените в околната среда.
От физико-химично гледище взаимодействието на организма със средата характеризира организма като отворена система. За поддържане на своето тяло той непрекъснато обменя вещества и енергия с околната среда.
Вътрешната среда се характеризира със забележително постоянство, което осигурява необходимите условия за живот на клетките на многоклетъчния организъм, независимо от непрекъснато постъпващите вещества в него, както и колебанията на факторите на външната среда.
Вижте още
Източници
- Paul R. Krugman, Maurice Obstfeld, Marc J. Melitz, International Economics. Theory and Policy
- Jay Schulkin, Rethinking Homeostasis: Allostatic Regulation in Physiology and Pathophysiology
- Wilfrid Jänig, Integrative Action of the Autonomic Nervous System: Neurobiology of Homeostasis
- Emanuel Cheraskin M.D., D.M.D., Jim Poole and III, Human Health and Homeostasis: Body Balance, Measuring and Mapping the Steady State
- Jehan Mirzaei, Mission: Homeostasis