Шест мислещи шапки

От Администрация и управление
Версия от 15:57, 8 април 2014 на Detelina Staneva (беседа | приноси)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Edward De Bono
Едуард Де Боно

Шестте мислеши шапки, познати още като шестте цветни шапки е име на метод, измислен от Едуард Де Боно.

Същност

Де Боно използва цветовете максинално, според разположението им в характеристики на цветовете, Нютоновия спектър и съответното влияние, което те оказват. В този метод Де Боно изгражда аналогии между определен тип мислене и даден цвят шапка. Шестте цветни шапки принадлежат на широка група подходи, които заедно са използвани за да развият критическо, креативното и така нареченото нестандартно мислене (out of the box). Използва се за брейнсторминг сесии, решаване на проблеми и обучение.

Шапката покрива главата, която същевременно е центъра на човешкия ум. Различните цветове символизират различни начини на мислене, които са използвани по време на процеса на предаване. Когато сменим една шапка с друга, ние виртуално променяме и модела си на мислене. Лидерът на групата инструктира участниците коя шапка трябва да сложат и на кои въпроси да отговорят. По този начин “насочва” мисленето към позитивно, критично и пр. Методът помага да се дефинира ситуацията и да се вземат положителните, отрицателните и емоционалните аспекти под внимание. Този инструмент усъвършенства взимането на решения, справянето с кризи и планирането на последващи стъпки.

Идеята на метода се състои в разграничаване на различни типове мислене. Това довежда до съсредоточаване в един тип, след което в друг и т.н. Методът на шестте мислещи шапки е удобен начин за провеждане на т. нар. паралелно мислене. Паралелното мислене е мислене в група, което позволява произвеждането на решения по творчески и безконфликтен начин.

  • Паралелното мислене не е спор. Участниците не започват от предварително избрани позиции. За разлика от стандартните дебати, където целта е изчистване на мненията и позициите и стремеж към някаква "истина", при паралелното мислене всички участници тръгват свободни от предубеждения, или се освобождават от тях по време на обсъжданията. Обсъждането не е сблъсък на две или повече позиции, а съвместно начертаване на карта на проблемите, алтернативите и решенията, въз основа на която се постига крайният резултат.
  • Различните шапки включват различен тип мислене. Шестте шапки символизират шест основни типа мислене, които прилагаме при вземането на решения. Използването на шапките отделно и последователно ни позволява да отграничим, опростим и концентрираме процеса на мислене. Вместо да е длъжен да държи сметка едновременно за чувствата, логиката, информацията, очакванията и творчеството, мислещият може да борави с тях поотделно – по-ефективно и изчистено.
  • Играта с шапките създава ясни правила и гъвкава творческа атмосфера на обсъжданията.
  • Всяка шапка предполага игра с роля. Главно ограничение при мисленето е самозащитата на "аз"-а. Сменянето на дефинираните роли ни позволява да казваме неща, които иначе биха изложили на риск нашето "аз".

Вижте още

Източници

  • Edward de Bono, Six Thinking Hats
  • Edward De Bono, Lateral Thinking: Creativity Step by Step (Perennial Library)
  • Edward De Bono, Creativity Workout: 62 Exercises to Unlock Your Most Creative Ideas
  • Michael Michalko, Thinkertoys: A Handbook of Creative-Thinking Techniques (2nd Edition)
  • Gerald J. Langley, Ronald Moen, Kevin M. Nolan, Thomas W. Nolan, Clifford L. Norman, Lloyd P. Provost, The Improvement Guide: A Practical Approach to Enhancing Organizational Performance (JOSSEY-BASS BUSINESS & MANAGEMENT SERIES)

Външни препратки