Шанс
Думата "шанс" се използва за отразяване на добра възможност, щастлива случайност или вероятност за успех поради добър късмет.
Същност
Терминът е обект на внимание още преди началото на Новата ера. Мислители като Аристотел и Епикур изказват мнението си относно думата и обясняват много от настъпващите явления и процеси, както и следствията от тях, с „шанса”. Още 200 г. пр.н.е., визирайки непредсказуемия характер на термина „шанс”, Крисипус смята, че едно обикновено безпричинно явление може да се окаже фатално за Вселената и тя да бъде разрушена.
Дори математиците, развили теория на игрите на шанс (хазартни игри), като Пиер Симон Лаплас, намират начин да покажат, че рисковете, които се поемат са преценени и необходими, обосновайки се на вероятностните стойности на събитията, които възникват. Подходът му „смятане на вероятностите” е приеман с респект за сметка на термина „шанс”, който бива асоцииран със залагането, хазарта и беззаконието. За Лаплас случайните възможни варианти са непредсказуеми само защото няма подробна информация за явленията и процесите. Както древните мислители, така и той обяснява появата на „шанса” и късмета като резултат на човешкото невежество.
Десетилетия преди Лаплас, Авраам де Моивр открива нормалното разпределение на резултатите от случайните процеси като хвърлянето на зара. Напълно случайни процеси произвеждат един общ модел за разпределение вследствие на много опити. Необяснимо защо, установяването на тези закономерности в различни социални явления довеждат Лаплас и до друго заключение - че всъщност процесите въобще не са случайни. Лаплас по всякакъв начин отрича появата на шанса при определяне на закомерностите на явленията и процесите.
Вижте още
Източници
- Бойка Йосифова Савова, Евгени Георгиев Евгениев, Оценка на професионалния риск
- Збигнев Бжежински ; Прев. от англ. , Втори шанс
- Л. Н. и др. Алцишевский, Мировое хозяйство и советская экономика : Шансы и иллюзии