Теория на кодиране
Теория на кодиране е изучаване на свойствата на кодове и тяхната годност за конкретно приложение.
Същност
Кодовете се използват за компресиране на данни, криптография, корекция на грешките и за кодиране на Internet. Кодовете са проучени от различни научни дисциплини — като теория на информацията, eлектротехника, математика и компютърни науки – за целите на разработването на ефективни и надеждни методи за предаване на данни. Това обикновено включва откриване и корекция на грешки в предадените данни.
Код с променлива дължина
В теория за кодиране, код с променлива дължина е код , който картографира символите в източника до променлив брой битове. Кодовете с променлива дължина позволяват източници, да бъдат компресирани и декомпресирани с нула грешки т.е. да могат да се четът символ след символ и след кодирането.
Откриване и корекция на грешки
В теория на информацията и теория на кодирането с приложение в компютърните науки и телекомуникациите, откриването и коригирането на грешки и контрола на грешки са методи, които дават възможност за предаване на цифрови данни по ненадеждни източници.
Вижте още
- Линеен код
- Генетичен код
- Изходен код
- Теория на информацията
- Клод Шенън
- Условна ентропия
- Дедуктивен подход за бизнес изследвания
Източници
- Steven S. Skiena, Miguel Revilla, Programming Challenges
- Доц. Антон Петров, Лекции по компютърни архитектури, Факултет по математика и информатика СУ, 2010
- Andrew Hunt, David Thomas, The Pragmatic Programmer: From Journeyman to Master