Рационален модел за вземане на решение на Хърбърт Саймън

От Администрация и управление
Версия от 13:17, 4 април 2014 на Detelina Staneva (беседа | приноси) (Нова страница: * Рационалния модел на вземане на решения на Хърбърт Саймън Хърбърт Саймън прави много з...)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Хърбърт Саймън прави много за приложението на рационализма за изследване поведението на администраторите. Той разглжда решението като понятие с йерархичен характер. Всяко решение на по-ниско равнище е свързано с постигането на цели, заложени в решения от по-високите равнища. Според него решенията са логическо взаимодействие на средства и резултати, като резултатите /целите/ на едно равнище стават средство, с помоща на което ще бъдат постигнати целите на висшестоящо равнище. Поведението при вземането на решение се характеризира с целенасоченост, когато, то е ориентирано към постигането на целите. То е рационално в такава степен, в каквато е насочено към постигането на предварително поставените цели.

Хърбърт Саймън и останалите от така наречената школа Карнеги имат големи заслуги към мениджмънта, развивайки такива идеи като сатисфикацията /постигане по-скоро на удовлетворителни, отколкото максимални резултати във вземането на решения/, ограничената рационалност и последователното търсене. Лицата, вземащи решения, не работят в условията на пълна сигурност и на съвършено познаване на нещата, оттук възниква неопределеността. Затова е невъзможно решенията да се вземат с пълна достоверност.