Закон на Паркинсон
Версия от 15:23, 2 април 2014 на Detelina Staneva (беседа | приноси)
Закон на Паркинсон са афоризми относно управлението на хора, процеси и ресурси. Публикувани са като есе за първи път в списание „Икономист“ през 1955 г. от Норткот Паркинсон. По-късно есето е развито до книгите Законът на господин Паркинсон и Законът на госпожа Паркинсон.
Закони на господин Паркинсон
- I-ви закон: „Работата се разраства до запълване на наличното време.“
- II-и закон: „Разходите се дигат за да поемат приходите.“
- III-и закон: „Разрастване означава усложняване, а усложняване — упадък.“
- IV-и закон: „Броят на хората в работна група нараства независимо от количеството на работата за вършене.“
- V-и закон: „Ако има начин да се забави решението на важно решение, чиновникът винаги ще го намери.“
- Закон на мълчанието: „Прогресът на науката се променя обратно пропорционално на броя на публикувани списания.“
- Закон на забавянето: „Забавянето е най-смъртоносната форма на отказ.“
- Закон на данните: „Данните нарастват до запълване на капацитета на носителя на данни.“
- Закон на оперативките: „Времето прекарено в съвещание относно даден проблем е обратно пропорционално на стойността му.“
- Закон на хиляда: „Фирма с повече от хиляда служители е самозадоволяваща се империя, създаваща толкова много вътрешна работа, че впоследствие да не се нуждае от договори с външния свят.“
Закон на госпожа Паркинсон
- „Вълнение, възникнало от напрежение се разширява до запълване на всички мисли, от където се пренася върху всички хладнокръвно мислещи.“
Вижте още
Източници
- Cyril Northcote Parkinson, East and West
- C. Northcote Parkinson, Parkinson's Law
- Cyril Northcote Parkinson, The Law and the Profits
- Cyril Northcote Parkinson, Parkinson's Law, and Other Studies in Administration