Разработване на скала

От Администрация и управление
Версия от 15:46, 1 април 2014 на Detelina Staneva (беседа | приноси)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Разработване на скалата се осъществява в няколко етапа.

Дефиниране на променливите

Измерването на променливите първо включва операционното им дефиниране и след това прилагане на подходяща скала. Ако сме решили да използваме интервална скала, която ще ни покаже степента в различията каква точкова система (колко точки 5,6,7 и какво означават числата 1,2,3 (кодирането - от много важно до много маловажни и тнк). Проучванията показват, че 5-степенната скала толкова добра, колкото всяка една, и че увеличението от 5 до 7 или 9 точки за оценка не подобряват надеждността на рейтингите.

Тестване

Тестване доброкачествеността, силата на измерването - надеждност и валидност (действителност)

Ние трябва да бъдем достатъчно сигурни, че инструментите, които използваме в нашето изследване действително измерват променливите, които се очаква да бъдат измерени и че ги измерват по най-добрия начин. Как може да се гарантира, че разработените мерки са сравнително добри? Това става чрез използването на два основни критерия - валидност и надеждност.

Валидност

Валидността (на самия инструмент) тества колко добре е разработен инструмента, който измерва точното, конкретното понятие, явление, което се очаква да бъде измерено. (Измерваме ли правилното нещо?) Надеждността се отнася до това, дали измерваме вярната концепция/понятие и е свързана със стабилността и съгласуваността, съпоставимостта в самото измерване (точността на измерването) Надеждността на даден инструмент показва стабилността и съгласуваността, с която уредът измерва концепцията. Проверяване валидността на самия инструмент за измерване. Това става, когато поставяме набор от въпроси (т.е. разработваме измервателния инструмент) с надежда, че се занимаваме с правилната концепция. Все пак как можем да бъдем относително сигурно, че измерваме концепцията, която трябва, а не някоя друг? Това може да бъде постигнато чрез прилагането на някои тестове за валидност (те са 3 основни раздела) - валидност на съдържанието (логическа валидност - гарантира, че измерването включва адекватен и представителен набор от елементи), критериално-свързана валидност (по начина, по който е зададен инструмента спомага ли да се предскаже критериална променлива), и валидност при построяването (съответстваща валидност) (до колко добре резултатите, получени при използването на инструмента се вписват в теориите, около които сме проектирали теста). Две проверки пък на стабилността са повторния тест на надеждността и паралелна форма на надеждност.

Вътрешна съгласуваност на инструментите

Вътрешна съгласуваност на инструментите - различните инструменти (въпроси) трябва да са съвместими като съвкупност, множество” и да са в състояние независимо да измерват същата концепция, така че респондентите да влагат един и същ общ смисъл във всеки един от тях.

Надеждност

Надеждност на интерпретатора - съгласуваността на решението на няколко оценители за това как те виждат явлението или тълкуват някои отговори също е мярка за надеждност.

Вижте още

Източници

  • Uma Sekaran, Research methods for business

Външни препратки