Принцип на Парето

От Администрация и управление
Версия от 09:42, 1 април 2014 на Detelina Staneva (беседа | приноси)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Picture of Vilfredo Pareto
Портрет на Вилфредо Парето

Анализът на Парето е статистическа техника при вземането на решения, която се използва за избор на ограничен брой задачи, които произвеждат значителен общ ефект. При него се използва принципът на Парето. Познат като правилото 80/20, принципът на Парето гласи, че с извършване на 20% от работата си постигаме 80% от ползите от извършването на цялата работа.

Същност

Принципът е предложен през 1937 г. от гуруто в мениджмънта Джоузеф M. Джуран и е кръстен на италианския икономист Вилфредо Парето, който през 1906 г. прави добре известното изказване, че 80% от имуществото в Италия е собственост на 20% от италианското население. Той въвежда концепцията за „Парето ефективността” и помага за развитието на микроикономиката с идеи като криви на безразличието.

Вилфредо Парето (15.07.1848 г., Франция – 19.08.1923 г., Лозана, Швейцария) прави няколко важни приноса в икономиката, социологията и моралната философия, особено в изучаването на разпределението на доходите и при анализите на изборите на отделните индивиди. Неговите теории повлияват на Бенито Мусолини и на развитието на италианския фашизъм.

Приложение

Принципът 80/20 може да се използва от всеки интелигентен човек във всекидневния му живот. Той може да увеличи рентабилността на корпорацията, както и ефективността на всяка организация или индивид. Ценността на принципа на Парето за мениджъра е, че е нужно да се съсредоточим върху онези 20%, които са от истинско значение. От всичко, което правим през деня, само 20% от нещата са от реално значение. Тези 20% произвеждат 80% от резултатите ни. Целта е да ги идентифицираме и да се фокусираме върху тях.

Анализът на Парето ни помага да категоризираме и напластяваме неща като грешки, дефекти, закъснения, клиентски оплаквания или други индикатори като резултат от качеството на нашия процес, така че да можем да идентифицираме различни класове или типове проблеми, както и графично да покажем своите резултати, така че най-значимите проблеми да изплуват от общия фон.

Вижте още

Източници

  • Раймон Арон ; Прев. от фр. Рада Минкова, Михаела Георгиева, Любомир Владимиров, Социология и политика
  • Хесус Уэрта де Сото ; Перев. с англ. В. Кошкин, Социально-экономическая теория динамической эффективности

Външни препратки