Мартингейл
Стратегията „Мартингейл” представлява съвкупност от определени правила, използвани най-често при игри, свързани със залози. Правилата и специфичният алгоритъм на действие предлагат един логичен начин за печалба, макар и той да не е особено сигурен.
Същност
Играта се стартира с определен залог, който се препоръчва да е най-ниският възможен, който играта позволява. При евентуална печалба, следващият залог е равен на първия, но при евентуална загуба следващият залог е равен на удвоената стойност на първия. Идеята на стратегията е, че все някога залогът, които сме направили ще е печеливш и дори преди това да сме претърпяли поредица от загуби, този залог ще ни възвърне загубената сума плюс допълнителна печалба, която е равна на първоначалния залог. След това системата трябва да се започне отначало.
История
Стратегията за залагане Мартингейл възниква през 18 век във Франция. Тогава тя се е използвала предимно за залагания с шанс 50 на 50, като играта на ези/тура. Няма източници, които да доказват точния произход на стратегията, но грешно в обществото се утвърждава, наименованието Мартингейл, в чест на известен по онова време комарджия, които често е посещавал Френската Ривиера. Друга теза твърди, че името на стратегията произлиза от наименованието на жителите на гард Мартиг, които били описвани в местни анекдоти като наивни глупаци. В последствие стратегията добива популярност из целия свят, като и до днес тя е приемана и в същото време критикувана и отхвърляна от много комарджии. В днешни дни стратегията се използва най-вече в казината и то за играта на рулетка.
Приложение
Модерните методи за анализ твърдят, че системата Мартингейл се основава на просто отгатване на бъдещите промени. За тази цел се използват множество способи, с цел улесняване на играча, при взимането на решение. Често тези методи се прилагат в търговията и лесно се адаптират към статистически изследвания.
Пример
Пример за използването на стратегията за игра на рулетка или по-точно най-елемантарната игра на червено и черно.Първият залог на играча е 1 долар на червено. Ако загуби, удвоява залога - залага 2 долара на същия цвят. Ако пак загуби, отново удвоява залога - 4 долара, отново на червено. Ако отново загуби, отново удвоява залога - 8 долара. Да предположим, че на четвъртия път се падне цвета, на който е заложил: казиното изплаща 8 долара - размера на залога. Играчът има общо 16 долара: 8 спечелени плюс осемте, които е бил заложил. Така при заложени 1 + 2 + 4 + 8 = 15 долара, се печелят 16 долара. Когато обаче играчът няма късмет, е възможно лошата серия да се проточи и тогава ще му трябват повече пари, за да издържи, така че при тази система обикновено се препоръчва да се започне с по-малки залози.
В казината са въведени различни правила, които правят тази система неприложима или неизгодна за играча, например:
- Полето „нула“ (0) има зелен цвят, при което не печели нито черно, нито червено. Това намалява вероятността за печалба от цвят под 50%. В някои рулетки има допълнително поле „двойна нула“ (00), което допълнително намалява шанса на играча.
- При печалба крупието поставя малка цилиндрична тежест над спечелилите чипове, показвайки че същият залог трябва да бъде заложен повторно – играчът няма право да вземе сумата, която е заложил, а само печалбата от нея.
Вижте още
Източници
- The Origins of the Word "Martingale"
- David Williams, Probability with Martingales (Cambridge Mathematical Textbooks)
- L. C. G. Rogers and D. Williams, Diffusions, Markov Processes, and Martingales: Volume 1, Foundations (Cambridge Mathematical Library)
- Marek Musiela, Martingale Methods in Financial Modelling (Stochastic Modelling and Applied Probability)
- Nicolas Bouleau, Financial Markets and Martingales: Observations on Science and Speculation