Инвестиране

Инвестирането в широк смисъл може да се разглежд като влагане на парични средства във всичко,което ще съдейства за бъдещото им нарастване. Или под инвестиране се разбира всяко приложение на финансови средства с цел възвръщаемост, независимо от обекта на вложение.

Същност

В тесен смисъл инвестирането означава парични средства, вложени вдълготрайни активи. Или казано по друг начин - набавянето на определено имущество, представляващо дълготрайни активи на предприятието, чрез които предприятието осъществява производствената си функция, като по този начин постига многократна, повтаряща се възвръщаемост на вложените средства. Но също може да се инвестира в оборотни средства, с които предприятието осъществява доставка на консумативи и материали за дейността си, като по този начин се постига еднократна възвръщаемост на вложените средства.Инвестиционен характер иматразходите за придобиване на ново оборудване,ценни книжа,строителство на сгради,обучение на персонала,създаване на нови изделия,научни изследвания и др.

Процесът на влагане на паричните средства в активи се нарича инвестиране.

Особености

Процесът на инвестиране притежава някои особености:

На първо място той обслужва стратегическите цели на предприятието и оказва комплексно въздействие върху цялостната му дейност.

Второ,резултатите от реализацията на този процес се проявяват късно във времето.Те не са гарантирани. В течение на инвестиционния срок,държаната от инвеститора стойност първоначално трябва да премине от ликвидна форма (сиреч отпари или текуща платежоспособност) в неликвидна форма, а после отново трябва да се обърне в пари, което обаче се случва далеч не винаги. Всяко инвестиционно решение означава поемане на някакъв риск, тъй като действителният, фактическият финансов резултат от инвестицията никога не е известен предварително. При вземането на инвестиционно решение финансовият резултат от него е само предполагаем и очакван, т.е. винаги е несигурен и неизвестен. Всеки път съществува вероятност инвеститорът да не успее да“изтегли” капитала от дадена инвестиция и в крайна сметка вместо да реализира очакваната печалба да понесефинансови загуби. Но това не е всичко. Инвеститорът не само винаги поема риск от бъдещи финансови загуби, но освен това жертва и текущо потребление, отлагайки го съзнателно за някакъв бъдещ момент. Хората са склонни да се разделят с парите – да ги инвестират, само ако разчитат, че в бъдеще ще получат обратно и ще могат да изразходват за задоволяване на текущите си потребности една по-голяма от вложената парична сума. Инвестираната стойност – капиталът, притежава потенциала да генерира за държателя си определени парични ползи и да връща вложените пари умножени, с добавка.

Инвестиционен избор

Инвестиционният избор предполага определяне на доходността или възвръщаемостта на инвестиционните инструменти. Прието е възвръщаемостта да се дава в процентно изражение за определен период (обикновено на годишна база). Следователно доходността или възвръщаемостта на капитала е процентната величина на полагаемото се на инвеститора възнаграждение, заради пожертваното, отложеното текущо потребление и несигурността на очакваните постъпления от инвестицията.