Изкуствен интелект

От Администрация и управление
Версия от 17:18, 27 февруари 2014 на Detelina Staneva (беседа | приноси)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Изкуствен интелект

Изкуственият интелект е устройство, способно да възприема окръжаващата го среда и да предприема действия, които биха увеличили възможността за постигане на определени цели. Изучаването на възможностите за създаване на такива устройства, наричани интелигенти агенти, е предмет на обособен дял от информатиката.

Същност

Интелект (от латински – intellectus – познание, разбиране) е термин, с който се определя човешката способност за разсъждаване и анализ и синтез на информация. Най-общо в разговорния език под интелект се разбира способността на човек да мисли, да възприема и осъзнава дадена информация, както и да си служи с нея.

Теорията на изкуствения интелект се основава на твърдението, че основно човешко качество като интелигентността, може да бъде толкова точно описано, че да бъде симулирано от машина. Подобни разсъждения, свързани с въпросите за природата на разума и научното високомерие, могат да бъдат открити в митологията, художествената литература и философията още от Древността. В миналото обект на оптимистични или критични спекулации, днес изкуственият интелект е важен елемент на Информационни технологии|информационните технологии, използван за разрешаване на някои от най-трудните задачи в областта на информатиката Изследванията в областта на изкуствения интелект са силно специализирани, обособени в няколко подобласти, които често не успяват да взаимодействат ефективно. Тези направления възникват около определени институции, работата на отделни изследователи решаването на конкретни задачи и често ги разделят различия в подхода към изграждането на изкуствен интелект, както и използването на напълно различни технически средства. Общи за повечето подобласти на изследванията на изкуствения интелект са задачи като възможността за разсъждение, обучение, планиране, общуване, възприемане, както и способността за движение и манипулиране на обекти

Обикновено към реализацията на "интелигентни" системи, се подхожда по модела на човешкия интелект. По този начин се обособяват две основни направления:

  • символно (семиотично, низходящо) на основата на моделирани "високи" мисловни процеси у човека.
  • невро-кибернетично (невронно, възходящо) на основата на моделирани "ниски" структури от човешкия мозък,неврони.

През 1950 г. Алън Тюринг формулира критерий за изкуствен интелект, известен като тест на Тюринг. В него човек трябва да общува с обект без да знае дали е друг човек или компютър. Ако остане с впечатлението, че е общувал с човек, но всъщност това е бил компютър, то тогава компютърът проявява изкуствен интелект.

Изкуственият интелект е функция на нехомогенна динамична система способна да събира, обработва, съхранява и интепретира информация. На база елементарни информационни единици изкуственият интелект може да компилира относителни и динамични отговори които почти всеки път се различават по формулировка, но не и по достоверност.

При създаване на изкуствен интелект трябва:

  • Да се вгради интерес към придобиване обработка и запазване на нови данни - любопитство
  • Да се вгради начално обучение за това къде кога и как се записват и как се извличат знания от базата данни
  • Да се предостави възможност за натрупване на знания под формата на картина звук и допир
  • Всяка получена информация се оценява съобразно всяка свързана натрупана информация с последвало оценяване на достоверност

- Всяка информация която получава да се определя с стойност на достоверност T-(0<T<100) [%] (коефициента се определя съобразно свързана неидентична информация)

История

В началото на XVII век Рене Декарт излага механистическата теория. През 1623 г. Вилхелм Шикард създава първата механическа цифрова изчислителна машина, след които последват машините на Блез Паскал и Готфрид Лайбниц 1671. Лайбниц създава и двоичната система за изчисление. През XIX век Чарлз Бабидж и Ада Лъвлейс разработват програмируема изчислителна машина.

Съвременност

Някои от обществени системите са с изкуствен интелект: Mycin — една от първите експертни системи, която може да диагностицира някои заболявания, при това толкова точно, колкото и лекар. Гласово разпознаване - системи от типа ViaVoice способни да обслужват потребителите. Все повече банки въвеждат системи за изкуствен интелект при "игрите" на борсата и управление на собствеността. Невронни мрежи се използват широко при разпознаване на текст и глас, медицинска диагностика, както и в националната сигурност.

Приложение

  • Разпознаване на образи
  • Оптическо разпознаване на символи
  • Разпознаване на реч
  • Разпознаване на лица
  • Превод
  • Нелинейни управления и роботика
  • Машинно зрение, виртуална реалност и обработка на изображения
  • Стратегическо планиране
  • Диагностика
  • Изкуствен интелект в игрите и ботове в компютърните игри

Вижте още

Източници

  • Stuart Russell and Peter Norvig, Artificial Intelligence: A Modern Approach (3rd Edition)
  • David Kitson, Turing Evolved
  • Scientific American, Understanding Artificial Intelligence (Science Made Accessible)
  • Ian Millington and John Funge, Artificial Intelligence for Games, Second Edition
  • Jeff Hawkins and Sandra Blakeslee, On Intelligence
  • Dario Floreano and Claudio Mattiussi, Bio-Inspired Artificial Intelligence: Theories, Methods, and Technologies (Intelligent Robotics and Autonomous Agents series)

Външни препратки