Сконто

От Администрация и управление
Версия от 15:18, 4 февруари 2014 на Detelina Staneva (беседа | приноси) (Нова страница: '''Сконто е процент, който банката удържа за себе си при изплащането на полиците, преди изтич...)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Сконто е процент, който банката удържа за себе си при изплащането на полиците, преди изтичане на техния падеж.

Същност

Сконтирането е производно на сконтото (отстъпка, отбив от цената на стоката, платена при получаването вместо след уговорения срок). Длъжникът може да сконтира менителницата - т.е. да продаде полицата на банка (номинала на менителницата, намален с т.нар. сконто). След сконтирането менителницата излиза от търговския оборот и вече може да се прехвърля само между банки. Банката - държател може да прехвърли менителницата в полза на централната банка (реесконтиране) Ск = (К х Л% х Д)/(360х 100), К - стойност на полицата, Л% - пазарен ЛП по краткосрочен заем, Д – дните от момента на сконтиране до падежа.

Вижте още

Източници

  • Месечен бюлетин, “Държавни заеми и ценни книжа” - 1991-1997 г., изд. МФ и БНБ, гр. София
  • Иванка Петкова, “Сделки с ценни книжа”, 1993г.

Външни препратки