Анализ на документи

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето

Анализ на документи е набор от техники за преподаване и процедурите, използвани за извличане на изследване на социални процеси и явления с цел да се отговори на специфичните изследователски цели.

Приложение

Причини за използване на анализа на документи:

Предимства и недостатъци

Предимства

  • Преодоляване на трудностите и насърчаване за участие от страна на потребителите
  • Ниски разходи за decision making and strategic planning

Недостатъци

  • Не е подходящ за оценка на потребителски умения, нужди или удовлетвореност от услуги
  • някои документи не са публично достъпни

Методи за анализ на документи

Прилагат се два основни метода за анализ на документи:

Традиционен (класически, качествен) метод

В основата му стои механизмът на вникване в съдържанието и смисъла на текста. Традиционният анализ на документи с цел регистрация на данни необходими за социологическото обяснение на социални факти, събития, явления предполага прилагането на различни умствени операции за интерпретация на документалните данни от определена, избрана от изследователя гледна точка. Данните, които се съдържат в документа и които са необходими за реализацията на целите и задачите на социологическото изследване обикновено са в неявен вид или в съответствие с целите на създаването на документа. В този смисъл традиционният анализ предполага необходимостта от своеобразно трансформиране на изучавания документ от неговата първоначална в изследователска форма. По същество това е практика на прилагане на логическа конструкция за интерпретация съдържанието на документа. Съжденията се основават на следните моменти, характеризиращи документа:

  1. Вид и форма на документа;
  2. Контекст;
  3. Автор;
  4. Цел на създаване;
  5. Надеждност на документа като източник на информация;
  6. Фактическо съдържание, достоверност на информацията;
  7. Оценъчно съдържание;
  8. Възможни ефекти у потребителите.

Традиционният анализ на документи включва още оценка на социално-историческия и социално-институционалния контекст на социалната среда в която е създаден документа външен анализ и анализ на фактическото съдържание на документа вътрешен анализ. Основната слабост на традиционния анализ на документи е неговата субективност. Интерпретацията на данните в документа зависи във висока степен от професионалната подготовка и личните качества на изследователя независимо то стремежа му за добросъвестност и безпристрастност. Стремежът да се минимизират слабостите на традиционния анализ е в основата на разработването на правилата за прилагане на формализования анализ на документи, известен още като количествен анализ.

Формализиран (количествен) метод – контент анализ

Същността му се заключава в намирането на такива признаци и черти на документа, които отразяват съществените страни на неговото съдържание.

Този метод се прилага:

  • когато се изисква висока степен на точност; при наличие на обширен и несистематизиран материал;
  • когато текстовият материал не може да се обхване без сумарни оценки.

Контент-анализът възниква някъде в началото на ХХв. С изследването на пропагандните текстове от времето на Първата световна война започва да работи Х. Ласуел. В основата на контент-анализа като метод стои понятието комуникация, тъй като чрез него се изследват самият комуникативен процес и продуктите му. Комуникацията се определя като връзка, съобщение, общуване между две и повече лица, социални групи и т.н. в процеса на дейността им, при което се предават и приемат определени сигнали; форма на дейност, коятоправи възможно общуването и разбирането между хората. Контент-анализът използва своя собствена методика за изследване на информацията, по която се правят изводи и заключения относно съдържанието на информацията.

Основни методи

Количествен метод – изброяване на ключови думи, изрази, брой засегнати теми и т.н.

Качествен метод – тук важна е появата или отсъствието на даден атрибут. При този метод в бързо променяща се ситуация могат да се направят изводи от едно изявление/разговор.


Реализацията на контент анализа (етапи)

  1. Определяне на темата, целите задачите, научните въпроси и хипотези на изследването.
  2. Формиране на необходимата извадка от документи.
  3. Определяне на принципите за класификация.
  4. Определяне на категориите на анализа.
  5. Определяне на единиците на анализа.
  6. Определяне на единиците на отчет.
  7. Разработване на инструция за изследователя.
  8. Пилотаж на методиката.
  9. Събиране на първична информация.
  10. Количествена обработка на информацията.

Ласуел : ключовите въпроси на контент анализа

  1. Кой „казва”? (това което е казано)
  2. Какво казва ? (Какво показва, когато става дума за визуални средства – текстово инфо)
  3. На кого го казва? (информация към кого е насочена, какви са мотивите)
  4. В каква степен го казва ? (доколко задълбочено, доколко повърхностно?)
  5. С какъв резултат ?
  6. Симеон Желев : „ Как го казва” (стилът, с който иска да внуши идеята)
  • качествен контент анализ (текст, от гледна точка на съдържание)
  • количествен контент анализ (честотата на срещане на определени думи изрази, връзка между дадени думи и т.н.)

Вижте още

Източници

Външни препратки

Взето от „https://wiki.basaga.org/index.php?title=Анализ_на_документи&oldid=11030“.