Теория за трите стила на лидерство
Теорията на Курт Левин за трите стила на лидерство (ръководство) гласи, че стилът на ръководство характеризира поведението на ръководителя по отношение на подчинените с оглед оказване на влияние и мотивиране към постигане на целите на организацията. Делегиране на правомощия, отношение и грижа към подчинените, вземането на решения и др. се отнасят към стила на ръководство, характеризиращ лидера.
Съпоставка на трите стила на лидерство
|
|
| ||
|
|
|
|
|
|
|
Цялата власт и отговорност се концентрира в лидера (ръководителя) |
Делегиране на правомощия, но ключовите позиции са на лидера |
Отговорността и властта лидерът предоставя на групата |
|
|
Еднолично определяне на целите и средствата за постигането им |
Приемане на решения при широко обсъждане със сътрудниците и изпълнителите |
Предоставяне на големи възможните на групите за самоуправление |
|
|
Комуникацията е изградена на принципа “от горе надолу”
|
Комуникацията активно се осъществява по вер-тикални и хоризонтални информационни канали |
Комуникацията е главно по хоризонталните канали |
|
|
Въздействие на лидера върху потребностите на подчинените от по-ниски нива |
Въздействие на лидера върху потребностите на подчинените от по-високите нива |
Недостатъчно въздействие върху нарушите-лите на дисциплината и изпълнителите с ниска квалификация |
|
|
Силно психологическо въздействие върху подчинените |
Осигуряване на нормални условия за работа с подчинените |
Лидерът (ръководителят) се намира под влияние на подчинените |
|
|
|
|
|
|
Вземане на решения |
Решенията се вземат еднолично |
Решенията се вземат след обсъждане в група |
Решенията се вземат или от групата или по указания на ръководителя Решения |
|
Провеждане на решенията |
Заповеди;разпореж-дания, команди |
Предложения, съвети |
Молби |
|
Отношение към отговорностите |
Или поема пълна отговорност или изцяло я прехвърля на подчинените |
Колективна отговорност. |
Снема от себе си всякаква отговорност |
|
Отношение към инициативата |
Ограничава я |
Поощрява я |
Изцяло я отдава на подчинените. |
|
Отношение към квалификацията |
Възприпяства я |
Стреми се ефективно да я използва |
Оставя я на подчинените |
|
Отношение към професионалните знания и умения |
Няма недостатъци по правило . |
Постоянно повишава своята квалификация . |
Няма голямо значение |
|
Стил на общуване |
Спазва дистанция . |
Поддържа приятелски отношения . |
Избягва общуването |
|
Отношение към подчинените |
Според настроението . |
Равнопоставеност и сътрудничество . |
Фриволно поведение. |
|
Отношение към дисциплината |
Стриктно спазване на формалната дисциплина |
Спазва принципа на “разумна достатъчност” |
Формално отношение . |
|
Морално въздействие върху подчинените |
Основен метод на въздействие е санкцията |
Различни методи за стимулиране и санкциониране . |
Безразличие . |
|
Силни страни |
Оперативност, ред, организираност |
Силна мотивация на персонала, поради него-вото участие в управлението |
Изпълнение на задачите без пряко участие на лидера (ръководителя) |
|
Слаби страни |
Ограничаване на личната инициатива |
Реализирането на стила изисква време и усилия |
Изпълнението на задачите може да започне без намесата на лидера (ръководителя) |
Вижте още
- Модели на лидерство
- Лидерско поведение според системата на стимулиране
- Система за лидерството на Ренсис Лайкерт
- Двуфакторна теория на лидерството
- Видове лидери
- Лидерски стилове
- Лидерски качества
- Лидер
- Управленска решетка на Блейк и Моутън