Лидерски качества

По-Важните качества на лидерите са:

да са добри психолози;

да мотивират персонала да изпълнява задължени­ята си;

да създават спокойна атмосфера на работа;

да притежават добро самочувствие;

да поемат отговорност;

да бъдат общителни;

да поставят просто и ясно задачите.

В теорията са възприети три подхода за изследване на лидерството: подход на личностните черти, поведенчески подход и ситуационен подход.

Подход на личностните черти. Най-ранните опити за построяване на теория на лидерството са свързани с търсене на специфични черти на личността, присъщи на лидера. Основното тук е разглеждането на лидера като резултат от неговите фи­зически или психични характеристики, които му дават определено превъзходство над другите. Теоретиците изхождат от предпос­тавката, че някои хора се раждат като лидери и могат да пос­тигнат успех в това направление, за разлика от други.

Според теорията за „великия човек", която е доминирала в ми­налото, подходът е от гледна точка на личните качества, които притежава лидерът. Ръководството и лидерството стават обект на изследване в началото на XX столетие, когато учените започват да изучават интензивно мениджмънта. В периода между 30-те и 50-те години на 20. век се извършват мащабни системни изследвания по въпросите на лидерството. Тяхната цел е да се фор­мулират свойствата или личните характеристики на т.нар. ефективен ръководител и да се намери този набор от личностни черти, които притежават лидерите. В различните изследвания и опити се цитират редица качества и характеристики на лич­ността, които са важни, за да бъде индивидът лидер. Те най-общо могат да бъдат представени така:

- физически характеристики: възраст, височина, тегло;

- интелигентност: познания, способности, интелект, спра­ведливост;

- биографични - социален статус, опит, образование;

- характеристики, свързани с работата: инициативност, нас­тоятел ност, отговорност, стремеж към успех;

- личностни характеристики: бързина, доминантност, открит характер, агресивност, независимост, решителност, ентусиа­зъм, убеденост в собствената правота, авторитарност.

Едва през 1948 г. Ралф Стогдил след обширен преглед на повече от 100 теории на лидерството стига до извода, че лидерът от средна величина превъзхожда средния човек в неговата група по отношение на:

- интелект;

- знания;

- сигурност при изпълнение на отговорни дейности; 1 активност при участие в обществените процеси;

- социално-икономически статус.

Едвин Гизели, виден изследовател на лидерството, посочва 8 персонални черти и 5 мотивационни характеристики, които счи­та за особено важни за лидерав

Персонални черти са:

- интелигентност; I инициативност;

- способност да ръководи;

- увереност в себе си;

- сходство със своите подчинени;

- решителност;

- мъжественост/женственост;

- зрелост.

Мотивационни характеристики са:

- потребност от сигурност за работата;

- нужда от финансово поощрение;

- потребност от власт над другите;

- нужда от самоутвърждаване;

- потребност от положение в службата.

В своето изследване Гизели ранжира тези характерни черти според тяхното относително значение като: много важни; със средно значение и незначителни. Гизели съставя тест за диагностика на личността с 64-точ-кова таблица, известна по-късно като „скала на Гизели".

Изследването на качествата на лидера в теорията на харак­терните черти се свързва в повечето случаи с успеха на лидерството. Но не може да се твърди, че успехът е функция изцяло на характерните черти. В този смисъл много често подходът, основан на личните качества, най-често се отхвърля.

През по-късен етап някои теоретици в това направление чрез изследвания подчертават, че за лидера могат да бъдат присъщи и черти, придобити чрез обучение и практически опит. Анализът на тези обобщени резултати показва, че са необходими интелект, воля, увереност в себе си, общителност, целенасоченост и пр.

Към подхода за личностните черти трябва да се отнесат така наречените теории за харизматичното лидерстбо. При тях има още една група концепции за лидерството, чието споменаване тук е задължително - идеите за лидерството се разглеждат като харизма (най-близкото й българско значение се описва с “чар” или “обаяние”). Лидерският феномен тук се свързва с омагьосващото въздействие и властната заразителност на поведението на лидера.

Личностните характеристики на лидера според тези теории са в така наречения лидерски поглед в бъдещето, реторичното майсторство и умението да се внушава доверие. Лидерството по природа е ориентирано към бъдещето, включва идея за “напред”, за “водене” в бъдещето. Успешното лидерство в повечето случаи включва способността да се вижда отвъд реалностите, които ни заобикалят, да се “улавят” и невидимите недостатъци на органи­зацията, да се предлага ясна посока на перспективното развитие. Имиджът и умението да се внушава доверие също не са за под. ценяване като фактор на харизмата. Лидерите изграждат у последователите си доверие към себе си и към своя лидерски поглед давайки си вид на самоуверени, на непоклатимо убедени в правото на убежденията си, внушавайки саможертва и голяма морална сила. Те съумяват да бъдат възприемани като изключително способни, необикновени, гениални, успяващи, силни независимо от сте­пента на реалното им покритие. Няма рецепта за постигане на този ефект, но за целта се използват средства като: демонст­риране на жертвоготовност в името на интересите на последо­вателите, умело самоизтъкване, убедително артистично преуве­личаване на собствения принос и други. Добрата и услужлива па­мет също би била от полза, защото за околните често изглежда като блестяща ерудиция и висок интелект.

Поведение

Поведенски (бихевиористки) подход на изследване на лидерството. Теориите за характерните черти на лидерите не дават отговор на въпросите „Какво правят"? и „Как трябва да се адап­тират лидерите към променящите се изисквания на обкръжава­щата среда".

Поради това през по-късен етап от развитието на науката вниманието се насочва от изследване на характерните черти към изследване поведението на лидера, т.е. преминава се към изс­ледване на това, какво правят. Тези изследвания на лидерството формират бихевиористки (поведенски) подход. Нарича се още под­ход за определяне стила на ръководство, тъй като поведението намира израз в конкретизиране на различни стилове на ръководство. Този подход създава основата за класификация на стиловете на ръководство (стиловете на поведение на лидера). Той има сериозни приноси в изследването на лидерството.

Успешното лидерство е ефективно използване на междулич­ностното влияние за постигане на целите на фирмата. Лидерът успява чрез методите, чрез подходите, които използва, да влияе на групата. Приносът на поведенския подход в теорията за лидерството намира израз в многостранния анализ на поведението на мениджъра и в класификацията на стиловете на ръководство. Стилът на ръководство се дефинира като определен маниер на поведение на мениджъра, чрез който влияе и стимулира подчине­ните за изпълнение на целите на търговската фирма. Степента, в която мениджърът делегира пълномощията, типовете власти, които използва, грижата за човешките отношения - всичко това конкретизира стила на ръководство, характерен за даден лидер.

Първоначалният замисъл на всички бихевиористки изследвания и анализи е да се открие „най-добър" стил на ръководство, ефек­тивен за всички ситуации. През по-късен етап теоретиците от тази школа разработват различни модели, но във всеки се акцен­тира върху две водещи характеристики на лидерството - ориен­тация към задачите и ориентация към персонала.

Вижте още

• Модели на лидерство
• Лидерско поведение според системата на стимулиране
• Система за лидерството на Ренсис Лайкерт
• Теория за трите стила на лидерство
• Двуфакторна теория на лидерството
• Видове лидери
• Лидерски стилове
• Лидер
• Предприемач

Източници

• Лидерство и стил на ръководство
• Лидерство и лидерски стилове
• Лидерски стилове