Лидерски стилове
В теоретичен план стилът на ръководство се разглежда като цялостна, относително устойчива система от способи и методи за въздействие, която притежава вътрешно единство и осигурява ефективно изпълнение на фирмената стратегия и политика. Стиловите особености получават вътрешен „облик" чрез индивидуалността на мениджъра. Този облик е в синхрон и със спецификата на обкръжаващата бизнессреда. Възможно е да се приведат редица параметри и критерии за описание на компонентите на индивидуалния стил на ръководство. Най-често те са: делегиране на пълномощията, специфика на вземане на управленските решения, доминиращи контакти с подчинените, продуктивност, качество на влиянието, контрол, равнище на отговорност, психологически такт и индивидуален подход, активност и инициативност и др.
Авторитарният стил се определя с подчертан централизъм на управление, единовластие и изявена дистанция между ръководител и подчинен. За него са специфични и методите на ръководство - администриране, груба намеса в работата на сътрудниците, контрол, основан на силата на властта. Най-често езикът на обръщение е лаконичен, рязък, недружелюбен. Указанията и разпорежданията са кратки, прями и категорични, без да се отчитат индивидуалните особености на конкретната личност, Такива ръководители създават напрежение в съвместната дейност, потискат инициативата, а реалният емоционален вакуум “замъглява” корективното поведение. Характерни за авторитарния стил са подчертаната непреклонност (строгост) при изпълнението на управленските разпореждания, стремежът към незачитане мненията на подчинените. Мениджърът, който прилага този стил на ръководство, определя не само задачите на отделната група, но и способите на тяхното изпълнение. Често обвинява, поддържа излишна дискретност, противопоставя колектива на себе си, създава ненужни конфликти.
В практиката могат да се срещат отклонения и различни варианти на проявления на авторитарния стил на ръководство. Като цяло обаче той е неприемлив за мениджмънта - влияе отрицателно върху микроклимата, потиска инициативата, създава недоверие, напрежение и текучество на кадрите. Деспотичността води и до рязко снижаване на производителността, до апатия и желание да се напусне избраната професия. Авторитарният лидер се стреми към голям обхват на власт, пълнота на права и задължения. За него са присъщи стремеж към централизиране на пълномощията, самостоятелно вземане на решения принуда вместо стимулиране за изпълнение на конкретните стопански задачи.
Демократичният (колективният) стил на ръководство е присъщ на демократичния тип мениджъри. Характерни за него са бодрият тон на общуване и колективното начало в съвместната дейност. Специфични са и методите на работа: колегиалност при обсъждане на основните проблеми, желание да се предизвиква и поддържа творческа инициатива. Движеща сила при демократичния стил на ръководство са колективното решение на стопанските проблеми, високата взискателност, съчетана с уважение на всяка личност. Той допуска разнообразни варианти по отношение на управленската дейност, дава възможност за динамични изменения и умело реагиране при промяна в условията на съвместната работа. Демократичният стил, основан на принципите на свободна дискусия и обмяна на мнения, приема този ръководител, който е заинтересован от личната инициатива на своите сътрудници, не проявява дребнаво опекунство и не прилага строг контрол в тяхната работа. Животът потвърждава, че висока ефективност и организираност са невъзможни, ако в стила на ръководителя господстват методите на командвания и принуждения, ако не се използва огромният потенциал на всички категории персонал.
Благоприятната позиция на демократичния стил се основава на деловитостта на ръководителя, на умението му да използва предоставените пълномощия за изпълнение на социално-икономи-ческите задачи. Той създава благоприятни условия за удовлетвореност от съвместната трудова дейност. Успоредно с това съчетаването на взискателността с взаимното уважение развива самостоятелността на отделната личност.
Обобщено, демократичният стил се отличава с механизми на влияние, сВързани с потребности от по-висок ранг. Той позволява висока степен на децентрализация на пълномощията, сътрудниците вземат активно участие при разработка и вземане на управленски решения.
Типична за либералния стил на ръководство е тенденцията към намаляване на отговорността от взетите управленски решения.
Поведението на мениджъра, възприел този стил, се отличава със стремеж да бъде рядко с подчинените, да избягва конфликтите и рисковете в бизнеса. Независимо от положителните черти, сред които е предоставянето на самостоятелност в дейността, този стил е невъзможно да се използва в търговско-стопанската практика. Пасивната роля на мениджъра, както показват изследванията, често довежда до пълна дезорганизация в съвместната дейност. Ефективното въздействие на либералния стил на ръководство се проявява само в тези случаи, когато работата има индивидуален творчески характер, когато всеки член на колектива планира и организира самостоятелно своята дейност.
Първият етап на изследване чрез поведенския подход на лидерството измества вниманието на лидера от функциите, които изпълнява във фирмата (групата). Оказва се, че за ефективността на съвместната дейност трябва да се изпълняват едновременно две функции - първата е свързана с изпълнение на задачата или с решаване на стопанските проблеми, и втората е свързана с поддържане на групата или с решаване на социалните проблеми. Свързаните със задачите функции включват предлагане на решения и предоставяне на мнения за развитието на бизнеса; функциите за поддържане на групата могат да включват всички предложения и дейности, които подпомагат групата да функционира ефективно. Изследванията в тази област сочат, че най-ефективно функциониращите фирми (групи) се характеризират с определена форма на поделено лидерство, при което един (мениджърът или формалният лидер) изпълнява функцията, свързана със задачите, докато друг член на групата изпълнява социалната функция.
Оттук следват и наименованията на двата типа мениджъри.
- ориентиран към хората;
- ориентиран към задачите (задълженията).
Изследванията показват, че и двата типа лидерско поведение имат предимства и недостатъци, а ефективен мениджър е този, който проявява едновременно интерес както към хората, така и към производството.
Всяка мениджърска дейност е ефективна само тогава, когато се отчитат закономерностите в резултатите от поведението (дейността) на подчинените. Тук възникват сложни въпроси от практическо естество: по какви закономерности управляващите въздействия се възприемат адекватно от сътрудниците на фирмата: какви механизми на регулиране на поведението трябва да се отчитат в съвместната работа. С тези механизми трябва да се съгласуват вътрешните разработки относно изискванията, правилата, инструкциите, а така също нормите и стандартите на поведение, които трябва да се спазват от всяка личност, от всички категории персонал.
Създател на единна концепция на стил на ръководство на основата на двата показателя: задачите, т.е. грижата за производството и структурата, т.е. грижата за човека, е американският учен Лайкерт, който поставя и началото на изследванията на поведенския (бихевиористкия) подход. Той с помощта на своя екип извършва проучвания и установява 4 основни системи, които се разглеждат като стилове на ръководство, а всяка система е от своя страна означена с номер и се представя като комплексна управляваща система:
• система 1 - експлрататорско-авторитарна;
• система 2 - доброжелателно-авторитарна;
• система 3 - консултативно-демократична;
• система 4 - партисипативна (стил на работническо участие).
Първата система (стил) има сходство с класическата бюрократична система - целите и решенията се определят от ръководството еднолично, авторитарно. Ръководителите, не се доверяват на подчинените, рядко се съобразяват с техните мнения. Контролът е централизиран, а отношенията ръководител-подчинен са формални, ограничени като външни проявления. Поради тези причини ефективността на управленските въздействия е ниска, а социалният климат - неблагоприятен.
Втората система, наречена благосклонно авторитарен стил, поддържа авторитарни отношения с подчинените, но разрешава ограничено участие на сътрудниците във вземането на решения, фундамент на мотивацията са възнагражденията и наказанията. Изборът на цели се извършва от „върха" но са възможни предложения от подчинените. Комуникации от типа “от долу - на горе” като правило са рядкост. Ръководителите приоритетно са ориентирани към изпълнение на стопанските задачи.
Третата система или стил на ръководство, известен като консултативен, се характеризира с проява на значително по-голямо доверие към сътрудниците и по-активното им участие при вземането на управленските решения. Съществуват комуникации от типа “от горе - на долу” и от типа “от долу - на горе”. При вземане на решение задължително се провеждат консултации е подчинените.
На последния, четвъртия стил (партисипативната система) на ръководство са присъщи групови решения с участие на сътрудници на фирмата. Този стил създава пълно доверие, а взаимоотношенията между ръководители и подчинени са дружески и взаимно взискателни. Комуникациите са във всички посоки, а контролът е децентрализиран. Особено внимание се отделя на използването на потенциала на всички категории персонал.
Диференциацията на стила на ръководство от университета в Охаио се възприема като положителен етап в теоретичните изследвания на лидерството. Тази концепция по-късно е била модифицирана от учените Блейк и Моутън, което е началото на третия етап на поведенческия подход на изследване на лидерството.
Тези учени разработват така наречената управленска решетка като включват пет основни стила на ръководство. На вертикалната ос на тях ранжират „грижата за човека" със скала от 1 до 9, а на хоризонталната ос със същата скала от 1 до 9 е ранжирана „грижата за производството".
“ВИЖ ПРИЛОЖЕНИЕ 1”
Мениджърската решетка „измерва" грижата на мениджъра за хората и грижата за задачите, като едновременно с това отразява двуизмерността на природата на лидерството. Учените Блейк и Моутън разглеждат мениджърските стилове с помощта на мрежа с нанесени квадрати 9 x 9, представляваща двумерен анализ на мениджърското поведение. (Двата основни интереса на мениджъра са: интерес към производството и интерес към хората). Управленската матрица е получена от пресичането на двете измерения и илюстрира лидерския стил в двуизмерна координатна система. Това е рамка с пет лидерски стила, които могат да се използват при усъвършенстване на мениджмънта на всяка фирма.
Първият стил наречен “Дом на отдих” се характеризира с минимум усилия за изпълнение на производствените задачи и с подчертан стремеж към съхранение на трудовата заетост. Това поведение е съпровождано с неефективно производство - персоналът е апатичен, безразличен към целите и стратегията на фирмата. Трудно се постигат стабилни междуличностни отношения, а конфликтите са неизбежни. В условията на непрекъснато засилваща се конкуренция фирма, която прилага този стил, губи пазарни позиции, фалира.
Вторият стил е “Управление на задълженията”. На него са присъщи максимални усилия за изпълнениe на задачите и минимална намеса в човешките отношения, т.е e ориентиран към задачите. Усилията на мениджъра приоритетно са съсредоточени към производствените фактори.
За третия стил “Провинциален мениджмънт (клубно управление)” са специфични подчертано внимание към сътрудниците, минимални усилия към производството. Мениджърът създава и поддържа развитието на междуличностните отношения и трудовата мотивация.
Четвъртият стил “Междуличностнсжуправление” или „Средата на пътя". На него е присъща умерена загриженост както за подчинените, така и за производството, т.е. изпълнението на производствената задача се балансира с грижи за човешките отношения.
Петият стил “Управленски екип” или “Групово управление”, отъждествяван с демократичния стил, се проявява с подчертана съпричастност и лоялност към целите и стратегията на фирмата. Мениджърът е загрижен във висока степен както от производството, така и от човешките отношения.