Инкасо

Инкасото представлява определен вид разплащане.

Същност

В банковото дело – разплащане между лица и организации, при което банката събира сумите по дадени документи (полици, чекове и др. ).
В банковото дело – наличните суми и ценни книжа в една каса.
Банков термин: банкова операция, при която обслужващата банка събира суми по платежни документи, с които заверява или задължава сметките на своите клиенти. Банките инкасират също и парични средства в брой.

По всички инкасови сделки страните са: наредител - получател на плащането (защото формата на плащането е дебитна); неговата банка.
Инкасото винаги е договор, без значение от вида инкасо. Договорът е двустранен, възмезден. Може да е формален или неформален. Не е intuitu personae.
Банката извършва правно действие - договорът е разновидност на договора за поръчка. Но не се прилагат всички общи правила за поръчката. Примерно - смъртта на наредителя не прекратява поръчката (целта е защита на правната сигурност - банката вече може да се е задължила пред трето лице). Друга особеност е, че офертата се прави от наредителя.