Количествен подход в управлението

Количественият подход ( част от новата класическа школа ) в управлението се появява малко след Втората световна война и е на принципа на математически модели като теория на равновесието, теория на опашките, мрежови модели, теория на вероятностите, регресионен анализ. Последователите на количественият подход смятат, че всяка управленска дейност е вемане на решения чрез прилагане на количествени методи.

Същност

Първите изследвания по пози вид методи са направени през 30-те години от Кантарович-професор в Ленинградския университет. Количественият подход в управлението намира широко приложение в САЩ и Съветския съюз по време на Втората световна война. Математическите техники предлагат добри възможности за решаване на проблеми на низово ниво на управление, но много от тях не помагат при вземане на решения в дългосрочен план на дадена организация.

Количественият подход е в основата и на създаването на специфични методи за дългосрочно планиране, прогнозиране, програмиране. Тези методи създават условия за вземане на правилни решения в обстановка, когато управлението се сблъсква с огромни информационни масиви, с хиляди фактори, съобразяването, преценката и интеграцията, които са невъзможни чрез другите методи. Тъй като оптималното решение може да бъде в следствие от анализа и съобразяването на всички фактори, обикновено възниква потребността от разчленяване на проблемите на подпроблеми. Декомпозирането често се извършва чрез дървото на целите. Такива методи са SCORE, PATTERN и др.

Развитие

В началото на 50-те години математиката, статистиката, инженерните науки са дали съществен принос в теорията на управлението. Всички специалисти са на мнание, че до Втората световна война количествените методи са били малко пренебрегвани в управлението, но големите мащаби на войната, а и необходимостта от достигането на значими цели в условията на ограничени ресурси са довели до мащабно приложение на количествени методи под общото название "Изследване на операциите". По своята същност, изследването на операциите представлява приложение на методите за научно изследване спрямо производствените проблеми на организацията. Обикновено, след формулирането на проблема в тази област, специалистите разработват модел на ситуациите. Моделът е форма за представяне на реалността. Обикновено той опростява действителност или я представя абстрактно. В този смисъл помага за по-доброто разбиране на сложната реалност. Пример за такъв модел може да е карта на пътищата. Без такъв модел (карта) човек трудно би се добрал до определена точка.

Моделът опростява сложния проблем, съкращава броя на променливите до минимум, който е адекватен на реалната действителност.

След като моделът е готов, променливите се задават количествено. Това дава възможност за обективно сравнение и описание както на всяка променлива, така и на взаимната връзка и зависимост между тях.

Най-съществената характеристика на школата се свежда до замяна на словесните разсъждения и описания с анализ на модели, символи и количествени значения. Няма да бъде пресилено, ако кажем, че най-голям тласък за развитието на тази школа в управлението оказа компютърът. Компютърът дава възможност за създаване на мащабни и сложни математически модели, които са по-точни и no-адекватни на реалната действителност.

Повечето от специалистите са единодушни, че количественият подход не беше толкова модерен, както бихейвиористичния подход. Причината е много проста. Всеки ръководител доста по-често се сблъсква с проблемите на човешките отношения и човешкото поведение, отколкото с проблемите, които са предмет на моделирането. Към това трябва да се прибави и фактът, че през 60-те години, ръководителите не бяха достатъчно добре запознати с възможностите и приложенията на сложните количествени методи. През средата на 90-те години нещата се променят значително. Съществуват много форми на обучение, които предлагат курсове по количествени методи и приложение на компютри.

Приложение

Количествената школа използва рационалния подход в управлението - набляга наколичествените аспекти в работата на мениджъра. Използва висша математика, статистика, съвременна компютърна техника и технологии, разработва стратегии на конкурентна борба, научни методи за оптимизация.

Рационален означава смислен, логичен, разумен, оправдан. Рационалистичния подход при управлението търси аналитично, параметризирано оправдание на всички взети решения. Най-същественото за него са количествените величини. Наблюдава се стремеж към математическо анализиране на всички процеси и явления чрез числата, но на практика не всичко може да бъде изразено количествено.

РМ на управление се характеризира със следния набор от постановки:

рационалното е по-добро от нерационалното;

обективното е по-близко до рационалното от субективното;

количественото (формалното) е по-обективно от не количественото - качественото.

Ако се прилага този метод на управление не трябва да се обръща особено внимание на дългосрочното планиране, особено в периоди на бурни политически, икономически и социални промени, защото това води до прекомерна ангажираност върху методите за неговото осъществяване и отклонява вниманието от реалните проблеми. Проблемът не е в това, че фирмите не трябва да планират изобщо, а в това че често се допуска планирането да се превърне в самоцел.

Правила при използване

При подробно анализиране на рационалния метод на управление може да се стигне до обособяването на следните по основни правила, които ръководят мениджърите, използващи този метод:

по-голямото е по-добро, защото винаги може да се получи ефект от мащабите на дейността.
Когато има съмнения, се прибягва до обединяване на обектите, елиминиране на паралелизма, дублирането и разточителството. С уголемяването е необходимо едновременно да се прави проверка за координирането на нещата;
успехът се гарантира единствено от ниската себестойност. Оцеляват тези фирми, които произвеждат по-евтина продукция;
анализ на всичко. Погрешните решения могат да се избягнат чрез ефективни изследвания на пазара, с анализ на ликвидността на различните парични потоци и на базата на него, умело съставяне на бюджета, използване на бюджета като модел на дългосрочно планиране, създаване на цифрови показатели на основата на прогнози за извършване на анализи;
контрол над всичко. Съставяне на подробни длъжностни характеристики, подходяща
организационна структура, създаване на сложни матрични форми. Хората са само производствен фактор;
освобождаване от всичко излишно, което може да наруши нормалната работа, спокойствието - ентусиастите на нови идеи, които спъват изпълнението на плана ипоказателите на производството;
работата на мениджъра е да взема решения, да предявява точни изисквания, чрез които да се реализира развитието на фирмата (да балансира портфейла от ценни книжа), навлизане в привлекателни отрасли;
внедряване на подходяща система за стимулиране - за да се увеличи производителността на труда;
осъществяване на надзор и контрол на качеството и работата - чрез система при която контрольорите са на пряко подчинение на президента на фирмата;
бизнесът е най-важното - бизнесът си е бизнес и още веднъж бизнес. Хората,продуктите и услугите са ресурси, които се съединяват за да се получи финансов резултат;
всичко свършва ако нарастването спре. Когато се изчерпят възможностите на отрасъла е необходимо да се навлезе в друг. Ако не друго, то по този начин ще се продължи нарастването.

Недостатъци на подхода

Недостатъците му са свързани с факта, че той пренебрегва отношението към клиентите, той не показва решаващото значение, което има потребителя. Той не показва как работниците могат да се идентифицират чрез извършената от тях работа, ако им се предостави повече самостоятелност.

Недостатъците се пораждат от това, че основното в метода е намаляването на себестойността респективно разходите. При това:

остава на заден план увеличаването на приходите. Това води до превръщането на разходите в идея фикс, а не качеството или потребителната стойност.
Слабост, скрита в глъбините на рационалния модел при вземането на решение е, че хората анализират това, което се поддава на анализ най-лесно, отделят за това много време и повече или по-малко пренебрегват всичко останало.
Анализът не може да оцени свръх енергията и свръх изпълнителността на хората. Като основни недостатъци на рационалния модел могат да се отбележат следните пунктове:
днешният вариант на рационализма не цени експериментите и ненавижда грешките;
рационалния подход не поощрява неформалността. Той учи:

- анализирай, планирай, нареждай, специфицирай, проявявай, докато неформалния управленски процес казва:

- взаимодействай, изпитвай, проверявай, допускай грешки, следи, поддържай връзки, учи, сменяй посоката, адаптирай, изменяй, наблюдавай;

рационалният мениджмънт ни подтиква да подценяваме значението на ценностите;
в света на рационализма няма място за вътрешна конкуренция. Фирмата не би трябвало да конкурира сама себе си.

Оказва се, че правилният път за образуване на оптималност управленска структура стои по средата между рационалния - аналитичния модел и метода на личния опит. "Най-добрите фирми съчетават една чаена лъжичка задълбочен анализ с един килограм любов към продукта."

Вижте още

Източници

Ангелов А. Основи на мениджмънта,изд.Тракия-М,С,1998
Донали Дж. Основи на мениджмънта,изд.Отворено общество,С,1997
Харизанова М. Мениджмънт,УНСС,С,2006

Външни препратки