Управленски школи

В теорията на мениджмънта са се обособили три основни школи: „Класическа“, „Човешки отношения” и “Организационно поведение”.

Същност

„Класическа Школа” – обхваща три отделни течения – „Научно управление“, „Бюрократичен мениджмънт“ и „Административен мениджмънт”.

=Нучно упралвнив

Школата на научното управление е свързана с имената на изследванията на Фредерик Тейлър, Франк и Лилия Джилбърт и Хенри Ганд.

По съществен принос на школата на научното управление:

Приложение на научния анализ при определяне на най-добрите начини за изпълнение на конкретните задачи;
Подбор на най – подходя щи работници и тяхното обучение за изпълнение на конкретни задачи;
Осигуряване на работниците с необходимите ресурси, нужни за изпълненбие на конкретни задачи;
Системно използване на материалното стимулуране за повишаване на производителността.

Човешки отношения

Най – видните представители на школата на човешките отношения са Мери Паркър Фолет и Елтън Мейо.

По съществен принос на школата на човешките отношения:

Приложение методите на управление междуличностните отношения за повишаване степента на удовлетвореност, а оттам и на производителността.
Прилижение на науката за човешко поведение с цел най – пълно използване потенциала на отделния работник и групата.

Бихевиоризъм

По известните представители на поведенческата / бихевиористичната / школа са Крис Аргирис, Ренсис Лейкърд и Дъглъс Макгрегор. Тези и други изследователи са изучавали различните аспекти на социалното взаимодействие, мотивацията, характера на властта и авторитета, организационната структура, комуникациите в организацията, лидерството и качеството на трудовия живот. Поведенческата школа е крачка напред в сравнение с школата на човешките отношения тъй като набляга на междуличностните отношения в организацията. Основната й цел е повишаване на ефективността в една организация за сметка на повишаване ефективността на човешките ресурси в тази организация. През шестдесетте години школата добива изключителна популярност. Тя е била „най-добрата и единствената”. Главният й постулат се заключавал в това, че ръководител, който прилага науката за поведението винаги ще повиши ефективността от дейността както на отделния работник, така и на организацията като цяло. Но това твърдение може да бъде вярно само за някои работници и само за някои конкретни ситуации.

Количествени методи

В началото на петдесетте години математиката, статистиката, инженерните науки са дали съществен принос в теорията на управлението.

Най-съществената характеристика на школата се свежда до замяна на словестните разсъждения и описания с анализ на модели, символи и количествени значения. Няма да бъде пресилено, ако кажем, че най-голям тласък за развитието на тази школа в управлението се оказа компютърът. Компютърът дава възможност за създаване на мащабни и сложни математически модели, които са по-точни и по-адекватни на реалната действителност. Повечето от специалистите са единодушни, че количествения подход не е бил толкова модерен, както бихевиористичния подход. Причината е толкова проста. Всеки ръководител доста по-често се сблъсква с проблемите на човешките отношения и човешкото поведение, от колкото с проблемите, които са предмет на моделирането. Към това трябва да се добави и фактат, че през шестдеете години, ръководителите не са били достатъчно добре запознати с възможностите и приложенията на сложните количествени методи. През средата на деветдесетте години нещата се променят значително. Съществуват много форми на обучение, които предлагат курсове по количествени методи и приложение на компютри. По съществен принос на школата на количествените методи:

Решаване на сложни управленски проблеми с помощта на модели;
Развитие и усъвършенстване на количествените методи в помощ на ръководителите, вземащи решения в сложни ситуации.

Вижте още

Източници

Управленски теории и школи

Външни препратки