Агрегатно планиране

Агрегатното планиране представлява планиране, установяващо общите равнища на производство за средносрочен период(обикновено една година), в резултат от което се вземат решения за агрегираните равнища на наличностите, размера на работната сила и субконтрактoрите.

Характеристики

Агрегатното планиране се отличава със следните характеристики:

Времеви хоризонт от 12 месеца, с уточняване на плана на периодична основа (най-често месечно);
Агрегирано равнище на търсенето на продукта, отнасящо се за една или няколко продуктови категории;
Приема се, че търсенето е случайно, неопределено или сезонно;
Съществува възможност за промяна, както на предлагането, така и на търсенето;
Разнообразие на управленски цели, които могат да включват ниски равнища на наличностите, добри трудови отношения, ниски производствени разходи, гъвкавост при увеличаване на бъдещото равнище на производство и качествено обслужване на клиентите;
Производствените мощности са фиксирани и не могат да бъдат променяни.

Значение на агрегатното планиране

Агрегатното планиране създава важна взаимовръзка между планирането на производствените мощности, от една страна, и разработването на план-графици от друга.
Стратегическото планиране на производствените мощности определя физическия капацитет, който не може да бъде превишаван от агрегатното планиране.
Планирането на производствените мощности е дългосрочно планиране и ограничава решенията, свързани с агрегатното планиране.

Алтернативи за решение при агрегатното планиране

Пазарното търсене може да бъде повлияно по няколко начина:

Чрез цената - Диференциалното определяне на цените често се използва за намаляване на търсенето в пиковите периоди или за създаване на търсене извън тях.
Чрез рекламата или промоцията – Рекламата като цяло се използва за промоция на търсенето в периодите на застой или за изместване на търсенето от пиковите периоди в периодите на застой.
Чрез въвеждане на система за резервации - Ефективен начин за въздействие върху търсенето е въвеждане на система за резервации, при която клиентите чакат за изпълнение на своите поръчки и се осъществява резервиране на капацитет за бъдещо използване. Като резултат търсенето се премества от пиковите периоди в периодите на застой.
Чрез разработване на допълващи продукти – Бизнес-организации, чието търсене на продукта е силно сезонно могат да се опитат да разработят продукти, които имат обратно сезонно търсене.

Съществуват и множество променливи, които са в състояние да модифицират предлагането чрез агрегатното планиране:

Наемане и освобождаване на работници
Използване на извънредно работно време и престои.
Използване на почасово-наета или временна работна сила.
Поддържане на наличности.
Сключване на субконтракти.

Стратегии при агрегатно планиране

Стратегии в агрегатното планиране Стратегиите в агрегатното планиране са два вида: чисти и смесени. Чиста стратегия е тази, в която за даден период от време се изменя една единствена променлива, а променлива стратегия е когато променливите са няколко за периода. Общо взето смесените стратегии са тези, които водят до осъществяване на производствен план. Чисти стратегии. Тук по-детайлно ще разгледаме по-известните чисти стратегии. Първите четири от тях се наричат "пасивни' стратегии, защото не се опитват да променят пазарното търсене, но се опитват да поемат колебанията в него. Последните три са "активни" стратегии, чрез които фирмите се опитват да повлияят върху модела на пазарното търсене, за да изгладят неговите промени в плановия период.

1. Промяна на равнищата на запасите. Производствените мениджър могат да увеличават запасите по време на периоди с намалено търсене, за да са готови да посрещнат голямо търсене в бъдещи периоди. Ако изберем тази чиста стратегия рязко ще нараснат разходите за складиране, осигуряване, складово манипулиране морално остаряване, кражби, повреди и т.н. Тези разходи представляват от 5 от 50% от годишната стойност на всяка позиция изделие. От друга страна, когато фирмата навлиза в период на нарастващо търсене, недостигът резултира в намаление на продажбите и влошеното обслужване на купувачите. 2. Промяна на размера на работната сила чрез временно наемане и освобождаване. Един от начините за посрещане на нарасналото търсене е да се наемат производствени работници, които впоследствие при намаляване на търсенето временно да се освободят. Често обаче ново наетите работници се нуждаят от обучение и поради това средната производителност временно пада, докато те се адаптират. Временното освобождаване, разбира се, понижава духа на всички работници и може да доведе до намаляване на производителността, 3. Промяна на равнището на производителността при работа в извън сменно или друго неработно време. Понякога е възможно да се запази постоянен съставът на работната сила, но при положение, че се изменя броят на работните часове в смяната или се работи в неработни и празнични дни. Извънработното време увеличава разходите, а осен това прекаляването с размера му може да доведе работниците до точката, от която тяхната производителност ща започне да намалява. Извънработното време обикновен означава нарастване на режийните разходи, свързани с оставянето на производствените халета отворени и с тяхното отопление или охлаждане повече часове. Когато обаче настъпи период на намалено на търсене, компанията се връща към нормалното си работно време.

4. Кооперирани доставки. Една фирма може временно да увеличи капацитета си чрез предоставяне на субконтрактори на някои производствени операции или процеси през периоди на пиково нарастване на търсенето. Кооперираните доставки обаче имат няколко капана: те са по-скъпи, с тях се рискува да се отворят вратите на вашите клиенти към конкуренцията, много често е трудно да се намери перфектен субконтрактор доставчик, които винаги да доставя качествена продукция навреме.

5. Въздействие върху търсенето. Когато търсенето е ниско, компанията трябва да се опита да увеличи търсенето чрез рекламиране, представяне, нарастване на персоналните продажби и намаляване на цените.

6. Поръчки с изчакване на доставчика в периоди на голямо търсене . Това са поръчки за стоки или услуги, които фирмата приема в портфейла на поръчките си, но не е в състояние да изпълни в момента. Ако потребителите са съгласни да чакат, без да загубят желанието си за съответния продукт, без да се откажат от поръчката си, работата с подобни поръчки е една възможна стратегии за фирмата. Подходът е често неприемлив в съвременната икономика.

7. Разно сезонно продуктивно смесване. Една широко използвана изглаждаща стратегия сред производителите на сезонни стоки е да се разработи продуктов микс от разно сезонни стоки. Смесени стратегии. Въпреки че всяка от седемте описани по горе чисти стратегии могат да доведат до ефективен агрегатен план, комбинацията от някои или на всички често работи много по-добре. Смесените стратегии включват комбинация от 2 или повече контролируеми променливи за разработването на един осъществим производствен план.

Методи за агрегатно планиране

Производствените мениджъри трябва да разработват производствени планове, за да посрещнат агрегатното търсене. За тази цел те прилагат различни методи, простиращи се от това, което е наречено интуитивен метод през широко използваните таблични или графични методи до серия от формални математически подходи. Най-често използваните методи за агрегатно планиране биха могли да се класифицират така: интуитивен метод табличен-графичен метод математически методи

Интуитивен метод. Този метод е най-неподобаващият се на обяснение, тъй като е неколичествен, често конфликтен подход при планирането. Конфликтите между отделите в големите предприятия не са нещо необикновено. Например мениджърите от маркетинга настояват да разполагат с готова продукция от всички производствени линии на фирмата као запаси в склада, с които да посрещнат всяко търсене на пазара. Финансовите мениджъри пък настояват за минимизиране на същите тези запаси, зада се намалят разходите за съхранението им и заетите в тях обортни средства. Работата на производствените мениджъри пък е по-лесна, когато видовете произвеждани изделия са по-малко. Заради конфликти като този, планирането и политиката на предприятията могат да се сведат до подчинение на най-силния автортет в тях, отколкото до най-добрия план.

Таблично - графични методи. Тези методи са популярни, защото са лесни за разбиране и употреба. Основно тези планове работят с малко неизвестни в едно и също време и позволяват на планиращите да сравняват проектиранот търсене с наличния капацитет. Тези методи се характеризират с подхода опит и грешка, като не гарантират получаването на оптимален проузводствен план, но затова пък изискват само ограничени пресмятания и могат лесно да бъдат прилагани то производствените мениджъри. Основни стъпки, които се изпълняват при всеки графичен метод, са: определя се търсенето във всеки период определя се производствения капацитет през редовното работно време, извънредното работно време и този на подизпълнителните във всеки период. пресмятат се разходите за труд, за назначаване и освобождаване на работната сила, както и разходите за създаване и съхранение на запасите. разглежда се политиката на предприятието, която може да се приложи за работниците или за равнищата на запасите. разработват се алтернативни планове и се проверяват техните общи разходи.

Математически методи. Транспортната задача е едно то особено известнте приложения на линейното програмиране за целите на ПМ, когато задача трябва да се разработи един един еднинствен агрегатен плане се разглеждакато задача за разполагане на производствени мощности, за да се посрещне прогнозното търсене. Транспортната задача не е от типа опит и грешка, каквито са таблично-графичните методи, тя продуцира едни оптимален план с минимизирани разходи. Този метод е гъвкав също и поради това, че може да се раздели производството в редовно работно време от това в извънработно време, да се определи необходимостта от извънредни работни смени и да се разработи система за създаване, поддържане и съхранение на запасите в и между периодител

Линейно правило за взимане на решения е разработено през 50-те години от група изледователи от Кернеги Мелън Юнивърсити. Това е модел на агрегатно планиране, който се опитва да достигне оптимално проиводство и размер на работната сила през специфичен период от време.

Симулацията е компютърен модел разработен през 1966г. от R.C.Vergin. Този симулационен подход използва търсеща процедура, за да намери минималната откъм разходи комбинация на стойности за размера на работната сила и производството.

Правило за търсене на решение е разработено от W.H.Taubert и представлява алгоритъм за търсене на образец, който се опитва да намери комбинацията с минимални разходи на различни стойности на работната сила и производството.

Чисти стратегии при агрегатното планиране

Според първата “чиста” стратегия съгласуването на темпа на производството с обема на поръчките става чрез наемане или уволняване на работна сила в зависимост от изменението на търсенето. Успехът на тази стратегия зависи от наличието на групи добре обучени специалисти, които е възможно да бъдат наети по всяко време при увеличаване на търсенето. Недостатък на тази стратегия е възможното намаление на производителността на труда поради опасенията на работниците, че ще бъдат съкратени след изпълнението на поръчките, довели до увеличаване на търсенето. При тази стратегия работната сила се използва като буфер за покриване на измененията в пазарното търсене.

Другата “чиста” стратегия е свързана с гъвкавото използване на работното време. При тази стратегия, променливата, чрез която се компенсират колебанията в търсенето, е работното време при запазване на постоянно равнище на работната сила. Темпът на производство се регулира с помощта на гъвкав график, предвиждащ както престои при ниско равнище на търсенето, така и труд в извънработно време. – при повишено равнище.

При третата “чиста” стратегия се поддържа постоянно равнище на работната сила, равнището на производството във времето също е постоянно. Варирането в търсенето се покрива чрез изменение в равнището на материалните запаси, системата за резервации, субконтрактите, споразуменията за [кооперация|коопериране] или чрез която и да е от възможностите за влияние върху търсенето. Важното при тази стратегия е фиксирането на равнището на редовната работна сила. Тази стратегия е предпочитана от персонала в най-голяма степен, но може да доведе до намаляване на качеството на обслужване на клиентите и увеличаване на разходите за поддържане на материални запаси.

Общ модел на агрегатното планиране

Pt - произведеното количество през периода t;

I t-1 - равнището на наличността за период t-1;

Ft - прогнозираното търсене за периода t.

Равнището на наличността в края на периода t може да се определи с помощта на тези променливи, включени в следния модел:

Графични и таблични модели

Алгоритъмът, свързан с приложението на графичните и табличните методи, включва следните основни стъпки:

Прогнозиране на търсенето за всеки период;
Определяне на капацитета през редовното работно време, през извънредното работно време и капацитета на субконтракторите за всеки период;
Изчисляване на разходите за труд, за назначаване и освобождаване на работна сила, както и разходите за създаване и съхранение на наличностите;
Стратегията за агрегатно планиране се координира с политиката на [организация|бизнес-организацията] по отношение на работната сила и равнищата на запасите;
Разработват се алтернативни агрегатни планове и се проверяват техните общи разходи.

Разходи при агрегатното планиране

Основни производствени разходи - постоянни и променливи разходи, необходими за производството на определен вид продукция за даден период от време. Тези разходи са свързани с производството както в редовното, така и в извънредното работно време.
Разходи, обусловени от колебанията в темпа на производство.
Разходи за поддържане на наличности. Основен източник на тези разходи е капиталът, вложен в материалните запаси.
Разходи за субконтракти - цената, която трябва да бъде платена на външната организация за производството на изделието. Тези разходи могат да бъдат по-ниски или по-високи, отколкото ако изделието бъде направено в организацията-възложител.
Разходи за незадоволена потребителска поръчка. Тези разходи трябва да отразят ефекта от намаляването на степента и качеството на обслужването на клиентите. Те са извънредно трудни за оценка , но могат да бъдат свързани с загубата на престиж и с възможно бъдещо намаление на обема на продажбите. Те представляват пропуснати бъдещи ползи.

Вижте още

Източници

Агрегатно планиране
Григоров, Н., “Производствен мениджмънт и бенчмаркинг”, Авангард, С., 2002.
Цветков, Г., „Управление на производството”, ИК „Люрен”, С., 1998.
Chase, R., N. Aquilano, R. Jacobs, “Operations Management for Competitive Advantage”, 9th edition, Irwin – McGraw-Hill Publishers, 2001.
Fogarty, D.W., J.H. Blackstone, T.R. Hoffmann, “Production and Inventory Management”, Cincinnati: South-Western Publishing, 1991.
Hill, T., “Production/Operations Management: text and cases”, 2nd edition, Prentice Hall, London, 1991.
Meredith, J.R., “The Management of Operations: a conceptual emphasis”, 4th edition, John Wiley and Sons, New York, 1992.
Schmenner, R.W., “Production/Operations Management: concepts and situations”, 4th edition, Macmillan, New York, 1990.
Schroeder, R., “Operations Management: Contemporary Concepts and Cases”, Irwin – McGraw-Hill Publishers, 2000.
Stevenson, W.J., “Production Operations Management”, 7th edition, McGraw-Hill, 2001.

Външни препратки