Държава

Държава е политическа форма за организиране на обществото, начело с органи за осъществяване на всички власти- изпълнителна, законодателна, съдебна. Държавата заедно определена територия и има вътрешен и външен суверенитет. Основните функции на държавата са вътрешни и външни. Вътрешни – по отношение на заеманата територия и нейните граждани и външни – свързани с международните отношения. Във своето съчинение „ Владетелят” Николо Макиавели въвежда понятието за държава (“Stato”).

Дефиниции

Карл Маркс – Държавата е формата, която в политическия ред социалното господство на дадена класа, което може да бъде основно обяснение с нейното икономическо положение.
Макс Вебер – Държавата е „политическо предприятие с институционален характер…доколкото неговото административно управление постига… монопол върху легитимното физическо насилие.
Емил Дюркем – Държавата , това са „социалните тела, които единствени имат качеството да говорят и действат от името на обществото”.

Същност

Съществуват много и разнообразни теории за същността на държавата, но най-разпространените са теориите за обективното битие на държавата. Този вид теории се разглеждат като юридически и социален факт, като субективно явление, като политическа общност.

Според договорните теоретици, чийто основен представите е Жан Жак Русо, държавата е всеобща, а социалните теоретици твърдят и смятат, че държавата принадлежи на елита. По този начин договорните и социалните теоретици влизат в дълбок конфликт, но най-точното определение е, че държавата има ангажимент към всички, които влизат в политическия съюз, наречен нация.

История

Държавата като социален феномен съществува от около 3500г. преди Христа. Едни от първите познати държави се появяват в древен Египет (3000г. пр. Хр.), Шумер (4000г. пр. Хр.), Месопотамия, Индия, Китай, Мексико (2000-1500г. пр. Хр.). Първите държави възникват на основата на полисни структури, като това са укрепени градове с прилежащата им територия. Основните причини за възникването на античните държави са стремежът към оцеляване (набирането на храна, вода, земеделие) и необходимостта от предпазване от външни заплахи, като за целта се изграждат крепости и защитни съоръжения.

До края на 19 век е имало огромни територии, които са били необитавани или населени от номадските племена, които нямат държавно устройство. Но в края на 19 век почти цялата обитаема земя е разделена с на територии, за които претендират и водят войни отделните държави.

В момента по-голямата част от суверенните държави (около 200 ) са обединени в Организация на обединените нации. Като основната цел на това обединение е спазване на мира и сигурността, установяване на принципи за равни права и самоопределяне на народите, развиване на приятелски международни отношения.

Форма на държавно управление

Това е организацията на държавната власт : системата от висшите органи, образуването им и взаимоотношенията между тях и гражданите.

Формата на държавно управление показва:

Образуването на висшите органи на властта;
Структурата на висшите органи на властта;
Взаимоотношенията между гражданите и върховната власт;
Основните принципи, на които се основава взаимодействието между държавните органи;

Видове форми на държавно управление

Република

президентска република

парламентарна република

народна република

федерална република

полупрезидентска република

Монархия

абсолютна монархия

конституционна монархия

дуалистична монархия

Други форми на държавно управление

теокрация

деспотизъм

диктатура

джамахирия

олигархия

технокрация

плутокрация

идеокрация

таласокрация

меритокрация

Политически режим

Отнася се до прехода на властта в държавата и представлява нейна социологическа характеристика.

Видове политически режим:

Демократичен

социално-демократичен;

либерално-демократичен;

Антидемократичен

авторитарен

деспотичен

тоталитарен

олигархичен

аристократичен

тираничен

Държавни символи

Герб – гербът е официален отличителен знак най-често на държава, град, семейства и други. Обикновено се изобразява върху официални облекла, парични значи, знамена, печати. Науката, която се с използването, произхода и създаването на гербовете се нарича хералдика.

Столица - това е на най-главния град на една държава. Това е градът, в който се намира правителството, парламентът, държавният глава, върховният съд и другите висши органи на държавната власт(изпълнителна, законодателна, съдебна).

Химн – това е патриотично музикално произведение, прието от правителството на една държава за официална национална песен.

Знаме – това е отличителен знак на държавата и символизира нейния суверенитет. Знамето на Република България е трицветно – бяло, зелено и червено, поставени вертикално то горе на долу.

Политически системи

Политическа система е съвкупността от политическите институции (министерства, общини, държавен апарат), политически актьори (граждани, партии, синдикати, НПО), политически отношения (държава-общество, международни отношения), политически норми и вярвания (идеологии, доктрини, закони, правила).

Държавната власт се реализира чрез държавните органи- в България те са: президент, Народно събрание , Министерски съвет , местни органи, прокуратура и др.

Държавно управление

В по-голямата част от съвременните форми на управление , държавното управление функционира чрез три големи клона- изпълнителна, законодателна и съдебна власт. То е система от институции, които осъществяват дейността на държавата.

Държавен апарат

Държавният апарат се състои от държавни органи и държавни институции, чрез които се осъществява държавната власт.

Дипломация

Тъй като всяка държава развива и поддържа международните си отношения с други държави, дипломация е умението и възможността да водиш преговори и да обсъждаш належащите въпроси. Основните теми, който се дискутират са за поддържане на мира и стабилните отношения между държавите, търговия, икономика, околна среда, права на човека, култура и много други.

Държавна власт

Държавната власт представлява сложна политико-правна категория и представлява организирано ръководство на държавата. Властта на държавата е задължителна за всички, които се намират на нейната територия, включително за всички нейни граждани , намиращи се извън границите на дадената държава. Държавната власт е:

Единна – въпреки разделението на властите и основната цел е да се осигури единна политика на държавата.
Всеобхватна - тъй като обхваща всички правни субекти.
Суверенна - има върховенство по отношение на другите недържавни власти.

Форми на държавно устройство

Основните форми на държавно устройство са унитарна държава, федерация и конфедерация.

Унитарна държава е тази държава, чийто суверенитет е неделим, което всъщност означава, че правото да се упражнява върховна власт върху територията и е неделимо. В унитарните държави действа единна за страната конституция. Пример за такива държави са България, Япония, Италия, Турция, Гърция и други. Унитарната държава се дели на:

Проста
Сложна
Национална
Централизиране
Децентрализирана

Федерация е организация или държава, която е съставена от самоуправляващи се звена, които от своя страна са обединени от централно правителство. Основната цел на тази форма на управление е самоуправляващите се звена да получат необходимата независимост. Примери за държави с федерална структура са : Бразилия, Австралия, Австрия, Канада, Мексико, Русия, САЩ , ЮАР, Германия, Аржентина, Венесуела, Етиопия, Швейцария и други. Видовете федерации са:

Симетрична
Централизирана
Конституционна
Териториална
Национална
Национално-териториална
Дуалистична
Договорна
Кооперативна

Конфедерация е съюз между суверенни държави, които имат много голяма самостоятелност. При конфедерацията правителството има ограничени дейности: външна политика, външна търговия, отбрана. Швейцария е единствената държава, която е добила своето федерално управление, след като е била конфедерация. Други примери за конфедерации са : Сърбия и Черна гора, Република Съединени провинции, Обединена арабска република и др.

Вижте още

Източници

Макиавели, Н. — „Избрани съчинения“, Наука и изкуство, София, 1985, с. 19.
Вебер, М. „Политиката като призвание“. В: „Ученият и политикът“. С., 1993, стр. 46.
Владимир Илич Ленин, Полное собрание сочинений. — 5 изд. — Т. 39. — М.: Политиздат — С. 75
В. И. Ленин. Полное собрание сочинений (третье издание). — Т. 20. — М.: Политиздат. — С. 20
Петер Масинг, Готхард Брайт: Теории на Демокрацията. От Античността до наши дни (на немски Demokratie-Theorien. Von der Antike bis zur Gegenwart), Издателство Bundeszentrale für politische Bildung, Бон, 2003, ISBN:3-89331-518-7, стр.37-45
Моисеев А. А. Суверенитет государства в современном мире. Международно-правовые аспекты. — М., «Научная книга», 2006. 246 с.

Външни препратки