Инструмент

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето

Инструмент е приспособление, употребяващо се за облекчаване на работата.

instrument
Музикален нструмент

Видове

Инструменти за оценяване

Инструменти (средства) за оценяване в контекста на електронното обучение се отнасят до начините на събиране на данни относно постиженията на обучаемия и това, до колко добре е усвоил преподавания материала. Инструментите за оценяване могат да включват въпросници, писмени тестове, портфолиа, списъци за справка и скали за оценяване на проекти и постижения.

Музикални инструменти

Музикалният инструмент е устройство, специално създадено или пригодено да произвежда музикални тонове необходими за възпроизвеждането на музика. Принципно всеки предмет които произвежда някакъв звук може да бъде пригоден и използван като музикален инструмент.

Финансови инструменти

Финансовите инструменти са сравнително нов отчетен обект. Обикновено те се свързват с инвестициите в ценникнижа, но последните далеч не изчерпват тяхното съдържание. В практиката на развитите в пазарно отношение страни се срещат разнообразни финансови инструменти, което е породило необходимостта от възприемане на единни правила и изисквания за тяхното счетоводно третиране. За целта Съветът за МСС е разработил и утвърдил два международни счетоводни стандарта: МСС 32 Финансови инструменти: оповестяване и представяне, и МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване. В бъдеще ще се изготви единен международен стандарт за финансовите инструменти. Такъв подход е приложен и у нас: сред новите национални счетоводни стандарти е НСС 32 Финансови инструменти, който обобщава постановките от двата едноименни международни стандарта и улеснява счетоводното отчитане на редица финансови инструменти, някои от които все още не се срещат в нашата практика поради слабо развития капиталов пазар.

Икономически инструменти

  • Ценови
  • Финансови
  • Пазарни

Необходимост от икономически инструменти: Спазването на екологичните стандарти засега се постига главно чрез контролно-забранителни мерки. Така е в България, а също и в страните от ЕС. Има обаче тенденция към замяната им с икономически инструменти и може да се предполага, че през следващите години и десетилетия те ще доминират.

Икономическите инструменти са опит за обвързване на частните с обществените разходи и ограничаване на външните екологични ефекти, които се изразяват в повишение или намаление на вредните емисии. Това се постига чрез включването им в цената, която плащат потребителите на даден продукт – суровини, горива, енергия, вода, транспортни услуги. Така се използва информацията и сигналите, които цените излъчват. Но за да излъчват надеждна информация самите цени трябва да са надеждни. В противен случай (както е сега), те излъчват подвеждащи сигнали.

Известни са широк кръг икономически инструменти: от "меки", които позволяват голяма гъвкавост на замърсителя при постигане на дадена екологичнацел, до "твърди", които са близки до традиционните контролно-забранителни инструменти. Най-често използваните икономически инструменти са цени, данъци, такси за замърсители и потребители, застрахователни схеми, търгуеми права за емисия на замърсители и т.н.

Икономическите инструменти, които регулират количеството на замърсяването предоставят на пазара да реши кой и къде да се приспособява. Те са най-подходящи за ситуации в които регулаторът изисква сигурност за постигане на екологичните цели, без да се интересува кой полага усилия за намаляване на вредните емисии. В крайна сметка, желаното намаляване на замърсяването се постига там, където разходите са най-ниски.

Икономическите инструменти се основават на няколко базисни принципа.Един от тях е “Замърсителя плаща”,може да се разглежда и като замърсителите плащат.(когато има повече стоп.суб.-автом.транспорт).Принципа бе дефиниран 1975г от организацията за икон. сътрудничество(ОИСР).Като най-напред бе въведен сред членуващите в тази организация страни.този принцип принуждава онези стоп.суб. и потребители, които със своите действия причиняват щети на др лица или окол.среда,да заплащат пълния размер на тези щети.Идеята за въвеждане на този принцип е дадена от икономиста Пигу.В наше време този принцип се използва в икон.политика на всяка една страна,както и а регулиране на взаимотношенията свързани със замърсяванията м/у отделните страни.

  • Принципът “Потребителят на прир.ресурси плаща”.Икономическото измерение на този принцип са таксите,заплащани от консеционерите-хора експлоатиращи природни ресурси, водопотребители.Прилага се най-вече при дефицитните ресурси.Принципа има регулираща функция-да намали риболова, лова,инертните материали,дърводобива. Използва се при потребителите на някои услуги-пречистване на водите, извозване на отпадъците.Напоследък този принцип намери място при продуктовите такси-пластмасови опаковки,автомобилни гуми, опасни опаковки-смазочни масла.
  • Принципът “Потърпевшият плаща” – в икономически смисъл следва да се направи схемата- дълг срещу природа.Първо се въвежда в Прибълтиискийте страни,те да инвестират дълга, които имат в намаляването на киселинни дъждове в Скандинавските страни. Правителството на Швейцария опрости част от дълга на Б-я или бе превърнат в доверителен фонд,т.е управлява се по Швейцарски наблюдения,за поддръжка на екопроекти,тези средства отиват за чисти райони с билки-Цент.Балкан и Родопи,а Швейцария следва да получи качествени билки, лекарства.
  • Принципът за “субсидиаритета”- принцип за вземане на решения на най-ниско равнище. Цели да децентрализира управлението на фин.средства свързани с околната среда.Т.е отделните общини да имат възможност сами да събират таксите от използването на природни ресурси,местните такси свързани с отпадъци,води,транс.средства и др.
  • Принципът за “Предпазливостта”- съгласно него се въвеждат задължителни финансови инструменти като екозастраховане, плащане на депозит (гаранция),че след определена дейност нарушенията в околната среда ще бъдат възстановени.Идеята е да накараме стопански субсидираната ремонтна дейност,да платят гаранция в банката и да разкопаят опр. площ. След това ще се затвори нарушеното пространство, депозитът остава,за да се гарантира,че ремонтът ще е качествен.

Ценови инструмент

Ценовия инструмент - изисква пълно отразяване на всички соц. и икономически разходи в цената на крайните продукти.Цената на крайния продукт,поради отразяване на екологични разходи,следва да се превърне в неконкурентноспособна поради което да се нанесат загуби на бизнеса или национални интереси. В такива случай отделните правителства сключват споразумение с бизнес средите за преходен период(за отсрочка),което е достатъчно да се направят инвестиции.

Финансов инструмент

Финансовите инструменти са сравнително нов отчетен обект. Обикновено те се свързват с инвестициите в ценни книжа, но последните далеч не изчерпват тяхното съдържание. В практиката на развитите в пазарно отношение страни се срещат разнообразни финансови инструменти, което е породило необходимостта от възприемане на единни правила и изисквания за тяхното счетоводно третиране. За целта Съветът за МСС е разработил и утвърдил два международни счетоводни стандарта: МСС 32 Финансови инструменти: оповестяване и представяне, и МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване.

Финансов инструмент

В бъдеще ще се изготви единен международен стандарт за финансовите инструменти. Такъв подход е приложен и у нас: сред новите национални счетоводни стандарти е НСС 32 Финансови инструменти, който обобщава постановките от двата едноименни международни стандарта и улеснява счетоводното отчитане на редица финансови инструменти, някои от които все още не се срещат в нашата практика поради слабо развития капиталов пазар. Финансовите инструменти се дефинират като договор, който поражда едновременно финансов актив в едно предприятие и финансов пасив или инструмент на собствения капитал в друго предприятие, т.е. те се класифицират като: финансови активи, финансови пасиви и инструменти на собствения капитал (капиталови инструменти).


Вижте още

Източници

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B0 http://magazine.askana.com/ver_05/article.php?art_id=112 http://onlineuchilishte.com/2011/02/20/%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8/

Външни препратки