Следствие

От Администрация и управление
Версия от 14:23, 27 май 2012 на Detelina Staneva (беседа | приноси) (Нова страница: ==Синонимен речник== (същ.) разследване, разпит, дознание, дирене, издирване, изследване, анкет...)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Синонимен речник

(същ.) разследване, разпит, дознание, дирене, издирване, изследване, анкета

(същ.) извод, заключение, край

(същ.) резултат, последица, последствие, ефект

(същ.) изход

(същ.) разпитване

(същ.) продукт

(същ.) рожба, плод


Дума: следствие

  • - следствието,следствие


съществително / среден род

ед.ч. членувано

  • - следствия,следствие


съществително / среден род

мн.ч. нечленувано

  • - следствията,следствие


съществително / среден род

мн.ч. нечленувано

  • - следствие,следствие


съществително / среден род

ед.ч. нечленувано

==

Синоними на следствие

-разследване

-разпит

-дознание

-дирене

-издирване

-изследване

-анкета

-извод

-заключение

-край

-резултат

-последица

-последствие

-ефект

-изход

-разпитване

-продукт

-рожба

-плод

==

Какво означава “следствие”?

Това понятие произлиза от английската дума „consequence” и може да има две значения: 1.Това, което е в зависимост от определена причина; последица, резултат, извод, ефект. Пример: Следствие от тази луда любов е детето. 2. В криминологията и съдебното дело – изясняване на обстоятелствата около едно престъпление – мотиви, улики, извършител, доказана вина. Предварително следствие.

Всяко взето решение води до определено следствие/последица. Негативни последствия – решението се нуждае от компромис. Невъзможно е да се избегнат всички негативни последствия. Понякога обаче, стремейки се да ги избегнем, избираме не „възможно най-доброто”, а „по-справедливото” решение, т.е. това което води след себе си до най-малко негативни последствия.

Различните видове управленски решения водят до различни следвия/последствия.

Видове управленски решения:

  • Според равнището, на което се вземат решенията:

стратегически;

административни (тактически);

оперативни.

  • Според вида на проблемите решенията биват:

програмирани (стандатрни или традиционни);


  • В зависимост от начина на вземане на решения биват:

индивидуални;

групови.


от областта планиране;

от областта организиране;

от областта мотивиране;

от областта контрол.


  • В зависимост от самия процес на вземане на решенията:

интуитивни – представляват избор основаващ се на усещането на интуицията, че този избор е правилен;

логически – представлават избор обусловен от знанията или натрупания опит на този, който ги взема;

рационални – не зависят нито от интуицията, нито от логиката, а се вземат с помощта на алгоритъм

Етапи на процеса на вземане на решения

  • Първата фаза формулиране и дефиниране на проблема изисква анализиране на проблемната ситуация, извличане на същността на възникналите противоречия, отклонения или възможности и краткото и ясно изказване (дефиниране) на проблема. За да се дефинира правилно един проблем, е необходимо той да се диагностицира, т.е. да се определят.
  • Във фазата определяне на ограниченията и критериите действията на субекта на управление са насочени към: определяне на ограниченията и определяне на критериите за разработване на варианти за решение.
  • Във фазата разработване на алтернативи сътрудниците в органите на управление и в управленските звена на субекта на управление насочват дейността си по разработване на задоволителен брой варианти за решаване на проблема. Управленската практиката доказва, че е целесъобразно за всяка проблемна ситуация да се създава не един, а множество варианти за решаване на проблема.
  • Фазите оценяване на алтернативите и избор на алтернатива за решение могат да се изпълняват както самостоятелно, така и съвместно.
  • Оценяването на алтернативите се основава на определените критерии и се осъществява при съобразяване с ограниченията. Могат да се използват и специални методи за сравнителна оценка на разработените варианти.
  • Изборът на алтернатива за решение е решаващата фаза в процесът на вземане на решение. Ако проблемът е бил правилно формулиран, а вариантите правилно разработени и оценени, да се вземе окончателното решение е сравнително лесно избира се вариантът с най-благоприятните последици по отношение на проблемната ситуация. Когато се взема управленско решение обаче трябва да се държи сметка и за негативните последици от него. Затова всяка алтернатива трябва да се оценява както по отношение на позитивните, така и по отношение на негативните си последствия.
  • С фазата реализация на решението се осигурява отстраняването на проблемната ситуация и се затваря, като единство на прави и обратни връзки, конкретния управленски процес по вземане и реализация на решението. Следователно решаването на проблема не приключва с избора на предполагаемия най-добър вариант. Следват под фазите на изпълнение на решението и оценяване на резултатите от него. Ценността (качеството) на решението става очевидна едва след неговото

==

Диаграма причина-следствие

Тя се нарича още диаграма на рибената кост или диаграма на Ишикава. Това е брейнсторминг техника за идентифициране на възможните причини за даден проблем. Диаграмата е предложена през 60те години на 20 век от Каоро Ишикава - един от основоположниците на съвременното стопанско управление. Тя се смята за една от седемте основни диаграми в управлението на качеството.

Подобно на структурата на рибена кост, диаграмата се изгражда от главата към малките кости. В началото се описва настоящият проблем. Различните области, от които могат да възникнат причините се изобразяват като ребрени кости. Често те са дълго изстрадани групи като оборудване, процеси, хора, материали, среда и организационно ръководство. Понякога се използва и вариант с метод и измерване като важни компоненти.


негативни

решение

стратегически

управление

индивидуални

рационални

критериите

алтернативи

брейнсторминг