Борсов арбитраж

Касови сделки на фондовата борса са тези, при които финансовите активи се предават непосредствено след сключването на сделката и заплащането на сумата. Предаването на ценните книжа на практика се извършва от 1 до 3 дни от сключването на сделката. Касовите сделки могат да се сключват и със спекулативна цел като се използва разликата между "курс купува" и "курс продава" на определен вид ценни книжа на различните борси, това е т.нар. "борсов арбитраж".

1.Борсов Арбитраж

Арбитраж (борсов) – борсова сделка, която се основава на използуването на разликите в цените, курсовете или лихвите на една и съща борсова стока, ценна книга, валута или злато на различните пазари или борси.

1.1. Същност на борсовия (пазарен) арбитраж

Арбитражът представлява използването на моментни дисбаланси между цената на един и същ актив на два или повече пазара, като печалба се формира на база разликите в цените между тях.

Пазарен арбитраж- едновременна покупка и продажба на даден вид с цел получаване на без рисков доход. Без рисковия характер на дохода означава, че в даден момент съществуват две различни цени за една и съща стока. Осигурява възможност да се купи по ниска и да се продаде по висока. Двупосочност. Резултат изравняване на цените на съответната стока. За достигане на резултата е необходимо наличието на следните условия:

Еднородност на стоките обект на арбитраж. Всички различия в качеството прибавят в механизма на арбитража стоково заместване.
Достатъчно развита пазарна инфраструктура. Посредници и връзки между тях и максимално развита конкуренция.

Арбитражът основно се прилага на финансовите пазари при търгуване на ценни книжа, деривати, валути, стоки и др., като е възможно да се реализира в следните случаи:

Един и същ актив не се търгувана на еднаква цена на всички пазари;
Инструменти с еднакъв краен паричен поток не се търгуват на една и съща цена;
Актив с известна цена в бъдещето не се търгува днес на неговата бъдеща цена, дисконтирана с безрисковата норма на възвръщаемост (вземат се предвид и разходите за съхранение, транспорт и т.н.).

За пример ще вземем валутните пазари: в Ню Йорк 1250 долара се разменят за 700 паунда, докато в Лондон в същия момент 1250 долара са равни 650 паунда. Купувайки 1250 долара срещу 650 паунда в Лондон и продавайки ги за 700 паунда в Ню Йорк, се формира 50 паунда печалба. Това е най-простият пример за арбитраж, като са възможни комбинации между няколко валути и кросове, както и спот-фючърсен арбитраж и др.

Като пример за спот-фючърсен арбитраж можем да дадем цените на акция на NYSE и цената на фючърсния контракт за същата ценна книга на CME. Когато тези цени не са равновесни, може де се извлече печалба, като се купува на по-ниската цена, а в същото време се продава на по-високата.

1.2. Особености на борсовия (пазарен) арбитраж

Наблюдаването на много пазари и цени не е възможно да се осъществи без компютри и софтуер, които следят цените и изпълняват автоматично поръчките. При условие че ценовите разлики са малки, трябва да се вземат предвид и транзакционните разходи, които могат да обезсмислят операцията. Средният инвеститор трудно може да се конкурира с маркет-мейкърите при реализирането на безрисковите арбитражи. Последните имат по-голям капитал, бърз достъп до информация, достъп до директни терминали за търговия, повече човешки и технически ресурс, по-ниски транзакционни разходи и т.н.

Арбитражът допринася цените на различните пазари да се събират в един момент. Валутните курсове, цените на стоките, на ценните книжа имат тенденцията да се доближават до едно ниво на всички пазари и във всяка категория. Скоростта, с която това се осъществява, е измерение за пазарната ефективност.

1.3. Безрисков арбитраж

Горните примери са за тъй нареченият безрисков арбитраж. На практика обаче някакво ниво на риск съществува. Понякога е невъзможно да се извършат две транзакции точно в един и също момент. Като си имат предвид малките различия в цената, е възможно при осъществяване на едната сделка да последва бърза промяна в цената и съответно възможност да се реализира дори и загуба.

Има и риск за неизпълнение на задълженията или част от тях от другата страна по сделката, особено и като се имат предвид големите количества, които се търгуват с цел да се реализира печалба от малки ценови разлики.

1.4. Рисков арбитраж

Пример за втората група т.нар. рисков арбитраж е случай на бъдещо поглъщане от една компания на друга. Първоначално пазарната цена на акцията е под предложената за изкупуване и, закупувайки акции на компанията, ще се реализира печалба от разликата. Тук разбира се е налице рискът поглъщането да се провали, в резултат на което цената да падне.

Друг пример за рисков арбитраж е този при евентуална ликвидация. Когато дадена компания се търгува на цена под ликвидационната стойност на акция, може да се извлече печалба от ликвидацията или продажбата и на части.

1.5. Видове

Борсовите Арбитражи биват преки и непреки в зависимост от това дали се извършват на две или повече борси.

Валутният Арбитраж бива:

Конверсионен - когато има просто превръщане на едва валута в друга и диференциален-когато със спекулативна цел се купуват и продават няколко валути, за да се получи печалба от разликите в курсовете.
Диференциален - при него се възстановява същата валута, с която е започнала операцията.

При лихвените арбитражи се използува разликата между равнищата на лихвите на паричните или капиталовите пазари, за да се получи по-висока лихва по авоарите в чужда валута или да се плаща по-ниска такава по задълженията. Валутните и лихвените арбитражи обикновено са обвързани.

2. Борсов арбитражен съд

Арбитражът в правото е форма на (алтернативно) разрешаване на спор - алтернатива на съдопроизводството, което разрешаване се осъществява от трето лице (арбитър), овластено от страните по спора с това право. В исторически план, арбитражът предхожда държавното (съдебно) правосъдие, а де факто към този момент арбитражът е договорна алтернатива на страните в случаите, когато спорът не се отнася задължително до държавната юрисдикция (у нас такива са, например, въпросите и споровете относно недвижими имущества). Понастоящем арбитражът е изключително приложим във външнотърговските отношения и морското право.

2.1. Борсовият арбитраж в България

Едно от задължителните изисквания към борсата, необходимо още с оглед издаването на разрешение за такава дейност, е създаването на правилник за арбитражен съд като особена юрисдикция към борсата.

   Съгласно чл. 31,  ал. 1 от ЗЦКФБИД,  членове на борсата са лица, получили разрешение за извършване на сделки с ценни книжа, които са допуснати при условията и по реда на борсовия правилник да извършват сделки на борсата. Отказът да  се приеме едно лице за член на борсата може да се оспори пред арбитражен съд.

Арбитражният съд е компетентен да разглежда две категории спорове: оспорване на отказ за приемане на член и искове срещу членове на борсата във връзка със сключване и изпълнение на борсовите сделки.

Арбитражният съд разглежда и решава спорове в състав от трима арбитори. Страните по спора назначават по един арбитер. Назначаваните арбитри съвместно избират председател на арбитражния съд. Изборът на арбитрите се консолидира с одобрението на комисията по ценните книжа и фондовите борси. Заместниците на председателя на арбитражния съд, изпълняват функциите на председател, ако той е възпрепятстван. Мандатът на председателя и заместниците му поначало е тригодишен, като следва по-скоро да се счита, че общото събрание на фондовите борси може да ги замени по всяко време. Няма обаче ограничения и за преизбирането им.

Законът явно предпоставя, че арбитражния съд има листа от арбитри. Броят на арбитрите и попълването на листата, както и изискванията към подготовката на арбитрите, които липсват в закона, следва да са в компетентността на съвета на директорите, за да се даде превес на професионализма и опита.

Арбитражният съд решава споровете възоснова на закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, борсовия правилник и обичаите в борсовата търговия. Арбитражното решение се постановява с мнозинство от страна на арбитрите и е окончателно, следователно подлежи на незабавно изпълнение.