Услуга

Услуга се счита за нематериалния еквивалент на стоките. Предоставянето на услуга е икономическа активност, при която купувачът непридобива като цяло, освен при специален договор, собственост върху това, което се купува, за разлика от покупката на стоки. Услугите водят до промяна на потребителите, на предметите притежавани от тях или на някаква нематериална ценност.

Вид услуга – доставка.

Определение

Повечето продукти съдържат и материални и нематериални компоненти, като винаги един от тях преобладава. Това определя дали продуктът е стока, услуга или идея. В този смисъл услугите се определят като нематериално доминирани продукти, резултат от прилагането на определени усилия към хора или предмети.

Услугите съставят третичния сектор в икономиката

Основни характеристики

* Нематериалност – тя е резултат от това, че услугите представляват действия. Те не могат да се видят, пипнат, опитат или помиришат, нито пък да се притежават.

* Неразделяемост между производството и потреблението, която е свързана с нематериалността. В повечето случаи услугите се произвеждат в момента, когато се консумират.

* Загиваемост, която е причина неизползваният капацитет в един период да не се натрупва в запас за бъдещ период.

* Хетерогенност, тъй като повечето услуги са трудовоинтензивни. Невинаги хората извършват една услуга по един и същи начин.

Що е услуга?

За някои хора услугите означават обслужване или персонални услуги, подобни на прислуга, личен шофьор или почистване и пране. Днес такова разбиране е напълно погрешно. Съществуват такива професионални услуги като здравеопазване, право, образование, архитектура, и т. н. Съществуват високо интензивни по отношение на капитала услуги, такива като автотранспорт, болници и др. Съществуват масови услуги, такива като търговията на едро и търговията на дребно. Само една малка част от услугите (под 1%) се отнасяткъм персоналните услуги.

Досега в икономическата литература можеха да се намерят различни определения за услуга; по-долу са показани някои от най-типичните. Съпоставянето им с икономическите блага, които днес се считат за услуги, дава интересен материал за размишление.

Услугите понякога назовават действие, не създаване на самостоятелен продукт, материален обект или материална ценност. Това не е вярно в случай, че услугата се състои в шиене на дрехи или изработка на обувки от материал, предоставени от клиента.

Доста често може да се срещне определение на услугата, като полезно действие, дело, постъпка или действие като цяло. Очевидно това определение е твърде общо.

Видове услуги

Услугите са много различна група продукти, които могат да се разделят в пет категории, които определят ограниченията в капацитета на предоставяне на услугата, в зависимост от:

* Вида на пазара – услугите биват потребителски и индустриални;

* Степента на трудова интензивност – според този критерий услугите се делят на трудово-интензивни (фризьорство, образование) и капиталово-интензивни (обществен транспорт, телекомуникации). Трудовоинтензивните услуги са по- чувствителни към хетерогенност от услугите, които използват предимно оборудване.

* Степента на контакт с потребителите – с висок и с нисък контакт. При услугите с висок контакт е необходимо лично присъствие.

* Умението на този, който извършва услугата – професионални и непрофесионални услуги.

Целта на този, който предоставя услугата – за печалба и не за печалба.

Аутсортинг на производство и услуги.

Икономическа теория за услуга

Икономическата теория и практика в сферата на услугите днес съществуват отделно една от друга. Преди всичко, това се забелязва от този, който се опитва да раздели общото в тези видове дейности, които в съответствие с различните класификации се отнасят към услугите. Например, за услуга се счита управлението на финансовите активи на клиента, шиене на индивидуални модели рокли, монтиране на перална машина и обучение. Обектите и резултатите в приведените примери съществено се различават. При все това, те с пълно право могат да се нарекат услуги в съответствие с практическото им приложение. К. Греноос описва процеса на появяването на официална статистика в сферата на услугите така: „това, което не е било включено в промишления и аграрния сектор било наречено услуги”. До днес, изчисленията за приноса на сферата на услугите в народното стопанство продължава да има подобен образ, който К. Гренроос справедливо нарича остарял.