Права на привилегирована акция

Права

Привилегированите акции материализират особени права – гарантиран или допълнителен дивидент или ликвидационен дял, както и други права, предвидени в Търговския закон. Някои от правата, произтичащи от обикновените акции могат обаче да липсват или да са ограничени при привилегированите акции. Така съгласно чл.182 ал.1 от ТЗ привилегированите акции може да са без право на глас и най-често те биват издавани като такива.

Привилегированите акции могат да бъдат както поименни, така и на приносител. Отклонение от това общо приложение урежда Законът за банките, където не се допуска издаването на привилегировани акции на приносител от банка, защото тези акции могат да придобият право на глас в хипотезата на чл.182 ал.2 от ТЗ.

Положителните страни на привилегированите акции за акционерното дружество, което ги издава, са следните. Тези акции позволяват акумулирането на средства без, от една страна, да се вземат заеми и без, от друга страна, да се застрашава контролът върху дружеството на досегашните акционери /ако привилегированите акции са без право на глас/.

Привилегированите акции разкриват и известни неудобства за акционерното дружество. Те изискват отделянето на по- големи средства за дивиденти като поставят привилегированите акционери в по – благоприятно положение от обикновените акционери. Ако Уставът допуска превръщането на привилегированите акции в обикновени, обикновените акционери могат да изгубят контрола си върху дружеството. Същата последица може да породи и издаването на привилегировани акции с повече от един глас. Дивидентите по привилегированите акции са част от печалбата, а не разход и се облагат два пъти с данък – един път като печалба на акционерното дружество, и втори път – като доход на акционера.

Привилегированият акционер може да притежава както имуществени, така и управителни права, с които обикновеният акционер не разполага. Тези права трябва да бъдат посочени и описани в устава на акционерното дружество.

Акционерното дружество, може да издаде привилегировани акции с различни права. Акциите с еднакви права образуват отделен клас.

Привилегиите трябва да са определени в устава. Допустимо е конкретизирането им по решение на общото събрание – например размера на гарантирания или допълнителен дивидент.

Привилегированата акция може да осигурява гарантиран дивидент. Това е дивидент, който трябва да бъде платен преди дивидента по обикновените акции.

Дивидентът може да бъде както определена парична сума – например 50 лева, така и процент от номиналната или друга стойност на акцията. Гарантираният дивидент е поправило постоянна величина, която е функция на основния лихвен процент или на друг подобен показател. Гарантираният дивидент поначало не зависи от големината на печалбата. Размерът на гарантирания доход по правило е по – голям от размера на лихвения процент към момента на издаването на привилегированата акция, за да се привлекат акционери. Той се плаща след изтичането на определен в устава период от време – обикновено една година.

Друго имуществено право, което привилегированата акция може да материализира, е правото на допълнителен дивидент. В този случай привилегированият акционер придобива както общия дивидент, който получава обикновеният акционер, така и допълнителна парична сума. Допълнителният дивидент може да бъде определен по различен начин – например като идеална част от общия дивидент. Този вид дивидент е по – непривлекателен от първия, защото се предпоставя от наличието на печалба, макар че се отделя от нея преди разпределянето й между обикновените акции.

Привилегированата акция може да материализира и правото на гарантиран или допълнителен ликвидационен дял. Тези възможности се упражняват при ликвидацията и прекратяването на акционерното дружество Гарантираният ликвидационен дял при ликвидацията осигурява право на предпочитание на привилегирования акционер само пред обикновения акционер, но не и пред кредиторите. Той може да бъде определен като фиксирана парична сума или като процент от номиналната или емисионната стойност на акцията. Допълнителният дял при ликвидацията се изчислява и изплаща заедно с дяловете на обикновените акционери.

Ако дружеството се ликвидира , без да е реализирало печалби, възниква въпроса трябва ли да се изплащат гарантираните дивиденти? Положителният отговор може да се обоснове от положението, че гарантираният дивидент се плаща независимо от наличието на печалба. Допълнителен аргумент може да се изведе от разпореждането на чл.182 ал.3 от ТЗ, съгласно който “привилегированата акция придобива право на глас до изплащане на забавените дивиденти”.

Право, близко по същността си до правото на гарантиран или допълнителен дял при ликвидацията, е правото да се получи гарантирана или допълнителна парична сума при изкупуване на акциите от дружеството.

От управителните права най-голямо значение има правото на глас. Допустимо ли е да се издават привилегировани акции, които да осигуряват повече от едно право на глас? Положителният отговор следва да бъде предпочетен. Принципът за симетрия е основание да се приеме, че след като ТЗ урежда привилегировани акции без право на глас, трябва да могат да се издават акции с повече от един глас. Акциите с повече от един глас са познати на правото на много държави, като в нашата литература това право също не се отрича. Ползата от издаването на подобни акции е несъмнена, защото те позволяват по-голяма свобода при уреждането на организационните отношения в акционерното дружество и концентриране на управлението в част от акционерите. Такива акции не могат да издават фондовите борси, инвестиционните посредници и инвестиционните дружества, за да се избегне концентрирането на управлението им в ограничен кръг акционери.

Законът не съдържа ограничения относно броя на гласовете, които една акция може да осигурява. В литературата се поддържа, че не е допустимо привилегията на акцията да е такава, че да се отстрани всякакво влияние на непривилегированите акции в общото събрание – например ако в устава се предвиди, че една акция има повече от половината гласове.

Друга привилегия, която може да произтича от акцията, е правото на преимуществено участие в управителните и контролни органи – например един клас акции избират по-голям брой от членовете на съвета на директорите от друг, независимо че двата класа са един и същ брой. Но с устава не може да се съсредоточи правото на избор само в няколко акции като се изключи общото събрание. Броят на акциите, на които принадлежи правото на избор, трябва да е достатъчно голям, за да може общото събрание да избира.

Възможност, която привилегированите акции могат да осигуряват, е правото да се превърне привилегированата акция в обикновена. Това преобразуващо право не е предвидено в ТЗ. Уредена е обаче хипотеза на придобиване на правото на глас от привилегирована акция ex lege, при която една от отликите между привилегированата и обикновената акция се заличава. Допустимостта на уреждането на подобно право може да се изведе по аргумент за по-силното основание от възможността за превръщане на облигации в акции.

Преимуществата на привилегированите акции за акционера се балансират с един недостатък – възможно е тези акции да не осигуряват право на глас. Привилегированите акции без право на глас се включват в номиналната стойност на капитала. Тъй като обстоятелството, че акцията е без право на глас трябва да бъде записано върху нея, в литературата с основание се приема, че правото на глас може да се отнеме само преди учредяването на дружеството или емитирането на привилегированите акции. Веднъж емитирани, те не могат да бъдат лишени от право на глас с изменение на устава или по решение на общото събрание.