Етапи на принципа на Парето
Версия от 09:43, 1 април 2014 на Detelina Staneva (беседа | приноси) (Нова страница: thumb|right|alt=Picture of Vilfredo Pareto|Портрет на Вилфредо Парето ===Осъществяване на Анали...)
Осъществяване на Анализа на Парето
Анализът на Парето се подпомага най-често чрез направата на т. нар. диаграма на Парето. Процесът на нейното създаване може да се осъществи чрез изпълнение на следните стъпки:
- Вземане на решение относно начина на класифициране на проблемите. Това може да включва разглеждане на цитираните причини за върнат или отхвърлен материал, разговори с клиента или преработване на аспекти на даден процес.
- Създаване на предварителен списък на проблемни категории. Трябва да се опитаме да ограничим този списък до не повече от шест или седем категории. Същевременно можем да изменяме този списък в течение на анализа.
- Определяне на времева рамка или други ограничения за обхвата на обсъждания материал. Избраната времева рамка или обхват трябва да бъдат представителни за целия процес, подлежащ на разглеждане.
- Съотнасяне на събитията при всяко класифициране на проблем. Ако цената или времето са проблемните области, може да искаме съотнасяне на разходите и сроковете за всеки класифициран проблем. Ако даден проблем не се вмества в някой от нашите класификации, го отнасяме в графа „други”.
- Определяне на броя случаи на събитията във всяка класификация. Впоследствие събираме тези общи стойности за всички събития за създаване на цялостен общ сбор.
- Разделяне на стойността на всяка класификация на общия сбор за определяне на процента, който всеки индивидуално класифициран проблем представлява спрямо всички проблеми взети заедно.
- Подреждане на класифицираните проблеми в реда от най-високата стойност, или най-често случващите се, до най-ниската стойност, или най-рядко случващите се.
- Начертаване на хоризонтална и две вертикални оси. Маркиране на лявата вертикална ос в стъпки от нула до общия сбор на всички класифицирани проблеми. Маркиране на дясната вертикална ос в стъпки от 0% до 100%.
- Създаване на вертикална „бар” диаграма (стълбова диаграма), започвайки от ляво с най-висок процент за класифициране и продължаване с другите, намалявайки до най-ниския процент. Височината на всеки стълб трябва да съответства на стойността или на броя случаи по лявата ос и процент от общото по дясната ос.
- Надписване на стълбовете по хоризонталната ос.
- Започвайки от лявата „нулева” точка, изчертаване на линия, която показва кумулативния общ процент, достигнат с добавянето на всеки класифициран проблем. Линията трябва да приключи на ниво 100% по дясната вертикална ос.
- Изчертаване на вертикална линия, преминаваща през точката, където кумулативният общ процент има стойност от 80%, и през хоризонталната ос към даден класифициран проблем. Проблемите, които остават от лявата страна на пресечната точка с хоризонталната ос, са тези с най-голямо относително тегло.
- Надписване на графиката. Добра идея е също така и да се напише кратко резюме, което да описва как и кога са събрани данните, които са използвани за създаването на диаграмата на Парето.
- Първото преминаване през диаграмата на Парето може да идентифицира значителен проблем, който все още е твърде голям, за да можем да работим върху него. Възможно е да е необходимо извършването на втори анализ на Парето, който да раздроби този най-важен проблем на по-малки части, върху които е реалистично да бъде работено.
Вижте още
Източници
- Раймон Арон ; Прев. от фр. Рада Минкова, Михаела Георгиева, Любомир Владимиров, Социология и политика
- Хесус Уэрта де Сото ; Перев. с англ. В. Кошкин, Социально-экономическая теория динамической эффективности