Контролинг
Контролингът е система за целево-адаптивно управление. Определя се като концепция за информация и управление .
Същност
Контролингът е нова, модерна, но доказала своята необходимост управленска концепция, която е насочена към дългосрочна жизнеспособност и дееспособност на бизнес организацията, чрез: оптимизиране и управление на разходи, формиране на центрове на разходи; оптимизиране на приходите и печалбата; формиране на центрове за печалба, изготвяне на система за гъвкаво ценообразуване.
В края на ХХ век се очертаха и към началото на XXI век, въпреки достигнатата висока степен на зрялост на концепцията на контролинга, продължават да съществуват три относително самостоятелни концептуални подхода към нейното разработване:
- При първия подход концепцията се развива предимно в рамките на управленското счетоводство и се разглежда като системна основа за управлението на стойностните показатели на предприятието.
- При втория подход концептулната рамка на контролинга се разширява чрез подчертаване на неговата информационна насоченост (разглежда го в рамките на информационните системи) и разглеждането му като средство за информационно осигуряване на вземането на управленски решения в предприятието.
- При третия концептуален подход се акцентува върху координиращата роля на контролинга (разглежда го в рамките на системите за управление) и той се разглежда като мета управленска функция по координацията на управлението в предприятието.
Независимо от различията в трите подхода и дефинираните от тях релевантни (значими) цели и задачи на контролинга в края на века се очертаха основните теоретични опорни точки на концепцията на контролинга, които имат системообразуваща роля в нейното структуриране, и за които се счита, че съществува високо равнище на общоприетост сред различните привърженици на концепцията.
- Първа теоретична опорна точка контролингът има за задача разкриването на модела на факторната обусловеност на целите на предприятието (определянето на естеството на самите цели е прерогатив (привилегия) на висшия мениджмънт и е извън компетенциите на контролинга, чиято отговорност е свързана с определянето на тези променливи параметри от функционирането на предприятието и ограниченията им, от които зависи постигането на целите каква е тяхната съвкупност и влиянието на промените им върху значението на целите, т.е. става дума за дефинирането на факторните променливи Х1, Х2, Х3 ...Хn и ограничителните условия на целевата функция на предприятието при зададена цел Y: Y = f (Х1, Х2, Х3 ...Хn); в този смисъл предназначението на контролинга е да концентрира вниманието в управлението върху факторите на успеха на предприятието и да го насочи към тяхното овладяване).
- Втора теоретична опорна точка обединителната роля на концепцията относно осъществяването на функциите по планирането и контрола в предприятието. В основата на обединяването на функциите по планирането и контрола стои схващането за повишената роля на обратната връзка в управлението. Подкрепя се схващането, че сърцевината на контролинга / концепцията представлява сравняването на фактическите (ФС) и плановите значения (ПС) на резултативните и факторните променливи от дейността на предприятието и диагностиката на отклоненията (ДО).
- Трета теоретична опорна точка контролингът обхваща информационната система на предприятието, определя нейната преднамерена насоченост и архитектура, изискванията към техническата и технологичната й организация (в неговото съдържание като единна управленска функция по планирането и контрола естествено се добавя организиращата му роля в дейностите по информационното осигуряване в предприятието).
От посочените теоретични опорни точки на концепцията следват важни изводи за неговия характер като управленска дейност:
- Първо. Контролингът по своя характер е информационно-аналитична дейност, която от позициите на системния анализ и научната евристика подпомага вземането на управленски решения. Той не представлява властова функция и неговото осъществяване не е властова дейност, обхващаща акта на вземане на самите решения. В този смисъл упражняващият функциите по контролинга е преди всичко аналитик, който играе ролята втори пилот, щурман, треньор, натоварен с изключително консултантски функции в процеса на управление; дори когато са му делегирани властови пълномощия, то това отново е рамките на взетите от съответния мениджър решения.
- Второ. Естеството на функциите по контролинга определя неговата важна роля за целенасочване, координиране и интегриране на дейностите на предприятието. Тази роля се проявява в две направления:
- контролингът има пряко отношение към съдържателната координация и интеграция във функционирането на предприятието, което произтича от неговото предназначение за разкриване на променливите от целевата функция на предприятието и нейното моделиране и проектиране; т.е. в резултат от дейностите по контролинга се извежда взаимообвързана система от важните показатели за функциониране на предприятието и се препоръчват техните обосновани целеви стойности, като по-нататък отговорностите на контролинга са свързани с контрола върху фактическите стойности и анализа на отклоненията.
- от друга страна, контролингът има важна роля за технологичната координация и интеграция на дейностите по планирането, контрола и информационното осигуряване, за чието осъществяване е потребно прилагането на единни методологически и методически подходи, както и на единни стандарти за правила и процедури.
Всъщност предназначението на контролинга е да подпомогне определянето и спазването на стандарти за функционирането на предприятието, които са както целеви показатели за дадени периоди, така и правила и процедури за планиране, контрол и информационно осигуряване (СИСТЕМА ОТ СТАНДАРТИ: стандарти за модела на ЦФ на предприятието + стандарти за значения на променливи от ЦФ + стандарти за правила и процедури за планиране и контрол). В крайна сметка, контролингът може да бъде дефиниран като мета управленска функция по определянето на целевата функция на предприятието, планирането и контрола на включените в нея променливи. Това е информационно-аналитична дейност, която подпомага процеса на вземане на управленски решения относно избора и преобразуването на целевата функция в система от вътрешни стандарти за функциониране на предприятието и нейното прилагане в процеса на управлението.
Вижте още
- Контрол
- Управление
- Икономика
- Бизнес
- Контролно звено
- Стратегически контролинг
- Предприемачество
- Информация
- Стратегия
- Планиране
- Решение
Източници
- Гробауров, В. А. Информационные технологии для менеджеров. М., Финанси и статистика, 2001, 368 с.
- Информационные системы в экономике/Под ред. В. В. Дикс. М., Финанси и статистика, 1996, 272 с.
- Информационные технологии в бизнесе: Энциклопедия. Пер. с англ./Под ред. М. Желены. СПб, Питер, 2002, 1120 с.
- Карринский, Д. М. и др. Контроллинг в бизнесе. М., Финанси и статистика, 1998, 256 с.
- Майер, Э. Контроллинг как система мышления и управления. М., Финанси и статистика, 1993, 96 с.
- Петров, А. Активна корпоративна сигурност. С., Свят.Наука, 2007, 170 с.
- Управление современной компании. Пер. с англ./Под ред. Б. Мильнера и Ф. Лукса. М., Инфра-М, 2001, 586 с.
- Хан, Д. Планирование и контроль. Пер. с нем. М., Финанси и статистика, 1997, 800 с.
- Bans, J. Controlling. Berlin, 1996, 176 s.
- Klenger, G. Operatrives Controlling. Munchen-Wien-Oldenburg, 1989, 472 s.
- Schmitz, H. Projektcontrolling. 3 Auflage. Dusseldorf, 1996, 174 s.