Източници на комплексност

От Администрация и управление
Версия от 12:32, 10 март 2014 на Detelina Staneva (беседа | приноси) (Нова страница: '''Източник на неорганизираната комплексност е големият брой частици в системата на интерес...)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Източник на неорганизираната комплексност е големият брой частици в системата на интереси, както и липсата на зависимост между елементите в системата.

Същност

В момента не се е стигнало до консенсус по отношение на източниците за организираната комплексност, въпреки, че липсата на случайност предполага съотношения между елементите. Например отношението на Робърт Улановиц (на англ. Robert Ulanowicz) към екосистемите . В съответствие с предварителните изявления тук, броят на частиците (и вида на частиците) в системата и броят на връзките между тях трябва да бъде незначителен, обаче, не съществува общо правило според което да се разделят "значителното" от "незначителното ".

Комплексността на обектите или системите е относително свойство. Например, за много функции (проблеми), такава изчислителна комплексност като времето за изчисляване е по-малка, когато се използва машината на Тюринг с повече ленти, отколкото когато се използва тази с една лента. Паметта с произволен достъп (RAM) позволява намаляне на цомплексността на времето, докато индуктивните машини на Тюринг могат да намалят дори комплексният клас от функции и езици. Това показва, че инструментите на дейността могат да бъдат важен фактор за комплексност.

Вижте още

Източници

  • Lewin, Roger (1992). Complexity: Life at the Edge of Chaos. New York: Macmillan Publishing Co;
  • Waldrop, M. Mitchell (1992). Complexity: The Emerging Science at the Edge of Order and Chaos. New York: Simon & Schuster;
  • Czerwinski, Tom; David Alberts (1997). Complexity, Global Politics, and National Security. National Defense University;
  • Smith, Edward (2006). Complexity, Networking, and Effects Based Approaches to Operations;
  • Greenlaw, N. and Hoover, H.J. Fundamentals of the Theory of Computation, Morgan Kauffman Publishers, San Francisco, 1998;
  • Blum, M. (1967) On the Size of Machines, Information and Control, v. 11, pp. 257–265;
  • Mark Burgin (2005), Super-recursive algorithms, Monographs in computer science, Springer;
  • Meyers, R.A., (2009) "Encyclopedia of Complexity and Systems Science;

Външни препратки