Макроикономика

Макроикономика

Макроикономиката е наука за икономиката на национално ниво като едно цяло — сбора от новосъздадените стоки и услуги, дохода на населението, нивото на безработица сред търсещите работа и принципите, определящи движението на цените. Тя може да се използва за анализ на действията, които могат да се предприемат, с цел постигане на цели от различна важност, каквито са икономическият растеж, стабилността на цените, премахването на безработицата и постигането на стабилен бюджетен баланс.

С малки изключения, като част от работата на Карл Маркс например, до 30–те години на 20 век типичният икономически анализ се съсредоточава върху фирмата и отделната индустрия. Едва след Голямата депресия от началото на 30–те обаче, и с развитието на сфери на изследване като националния доход и статистиката за продуктивността, макроикономическата наука започва да придобива нови размери и влияние. Особено важни са идеите на Джон Мейнард Кейнс, който използва разбирането си за цялостното търсене в дадена икономика, за да обясни движенията в продуктивността и безработицата. Цяла школа от икономисти впоследствие използва неговите теории.

Измерители в макроикономиката

Брутен вътрешен продукт (БВП) - БВП измерва общата пазарна стойност на произведените стоки и услуги за крайно потребление в рамките на дадена държавна територия за определен период (обикновено една година).

Брутен национален продукт (БНП) – той се използва като спомагателен измерител, който измерва крайните икономически резултати на националните производители, независимо от това на коя територия се произвеждат те.За да се премине от БВП към БНП, трябва към БВП да се прибави нетния външен доход.