Хеджиране

ХЕДЖИРАНЕ Това е намаляване на кредитния риск чрез извършване на срочни сделки така, че съществуващия риск по някоя предварително сключена сделка или налична позиция да бъде избегнат или сведен до минимум срещу заплащане на договорената цена на хеджирането. Това е вид застраховка срещу бъдещи неблагоприятни колебания в цените на даден актив.

Хеджирането по своята природа и целева насоченост е едновременно застрахователна и финансова операция. Пример за хеджиране ще бъде, ако собственик на определен актив сключи договор за неговата продажба /фючърсен договор/ в който се посочва, че ще продаде своя актив по определена цена, за да се избегнат пазарни колебания на тази цена в бъдеще.

При инвестиционните портфейли хеджирането е практиката за закупуване и държане на ценни книжа за намаляване на риска на портфейла. За тези ценни книжа се предполага че цените им ще се движат в различна посока от останалата част от портфейла - ще се повишават, когато има спад на другите инвестиционни инструменти.

Прехвърляне на рискове

Съществуват два основни начина за прехвърляне на рисковете - чрез хеджинг /хеджиране/ и спекулативни операции.

Спекулативните операции, както показва самото понятие, се използват с цел извличане на печалба. Участниците залагат на благоприятна за тях ситуация на един или на различни пазари. Известни са два типа участници: “бикове” /спекуланти, залагащи на повишението на цените/ и “мечки” /спекуланти, залагащи на спадане на цените/.

Хеджинг - То е една от основните видове борсови операции. Неговата основна цел е да се осигури гаранция на купувачи и продавачи на суровини срещу промени в цените на активи, валути, ценни книжа и т.н. Техниките за хеджиране обикновено включват използването на сложни финансови инструменти, известни като деривати, като от тях двете най-често използвани са опции и фючърси. С тези инструменти могат да бъдат разработени търговски стратегии, при които евентуални загуби в една инвестиция ще бъдат компенсирани от печалбата в деривативните инструменти.

В зависимост от позициите на страните по сделката, хеджирането може да се разглежда като:

„Късо хеджиране” – това е позицията на купувачи, които се застраховат срещу падането на цените на закупени от тях стоки, намиращи се на склад и които още не са доставени.

„Дълго хеджиране” – е типична за форуърдни сделки с очаквано повишение на цените. Срещу този вид ценови риск се застраховат производители-търговци.

Хедж фондове

Те действат чрез едно агресивно управление на инвестиционен портфейл което използва стратегии за инвестиране като ливъридж, дълги, къси и деривативни позиции на местни и международни пазари с цел генериране на висока възвръщаемост. По закон, хедж фондовете най-често се определят като частни инвестиционни партньорства, които са отворени за ограничен брой инвеститори и изискват много голяма първоначална инвестиция.

Инвестициите в хедж фондовете са ниско ликвидни, тъй като те често изискват от инвеститорите да задържат парите си във фонда за най-малко една година.

Те са силно развити в САЩ, където законът изисква по-голямата част от инвеститорите във фонда да бъдат акредитирани. Това означава, че те трябва да спечелят минимална годишна сума и имат нетна стойност от над $ 1 милион. Те са подобни на взаимните фондове в това, че инвестициите се обединяват и управляват професионално, но се различават по това, че фондът е далеч по-гъвкав в своите инвестиционни стратегии.

Важно е да се отбележи, че хеджирането всъщност на практика е опит за намаляване на риска, но целта на повечето хедж фондове е да се увеличи възвръщаемостта на инвестициите. В днешно време, те използват десетки различни стратегии, така че не е съвсем точно да се смята, че хедж фондовете се занимават единствено с "хеджиране на риска". В действителност техните мениджъри правят спекулативни инвестиции, които могат да донесат по-голям риск в сравнение с общия пазар.