Идентификация
Идентификацията е несъзнаван психологически механизъм, чрез който определен индивид моделира своето поведение, за да прилича на друг. При детето идентификацията, която е първата форма на привързаност към единия родител, представлява присвояване на ролята (и силата) на този родител. Тя представлява един от най-важните механизми за формирането на личността и възпитанието. Смущенията в идентификацията (поради разпадане на семейството например) водят до характерологични разстройства.
Идентификацията в психоаналитичното мислене
Много е изписано за идентификацията от Фройд насам. Идентификацията е разглеждана като нормален механизъм на развитието и като защитен механизъм. Много видове идентификация са описани от други психоаналитици, като най-значима е концепцията на Анна Фройд за идентификация с агресора (1936. Други включват контраидентификацията, псевдоидентификацията, съгласувана и допълваща идентификации и свързваща идентификация. Днес терминът „идентификация“ е използван от психоаналитиците предимно в смисъл на идентификация със себе си.
Сегашната дефиниция на идентификацията
Психологически процес посредством който субекта асимилира аспект, свойство или атрибут на друг и го трансформира, изцяло или частично към модела, осигурен от другите. Той е серия от идентификации, които оформят и определят личността.
Вижте още
Източници
- Ръков. проект Димитър Димитров Икономически аспекти на тероризма
- Науч. ред. Димитър Димитров Икономически аспекти на тероризма. Анализ на световния опит и идентификация на добрите практики
- Русин Цонев, Пламен Даскалов Методи за теоретично изследване ( идентификация на системи)