Етапи на дедуктивния подход за бизнес изследвания

Дедуктивния подход за бизнес изследвания се състои от 7 етапа.

Наблюдение

Наблюдение на явления, промени, които са периодични, чести, забелязване на проблем (широка проблемна област)

Предварително събиране на информация

Предварително, подготвително събиране на информация - говорене с хората за откритото, наблюдаваното явление.

Определяне на проблема

Формулиране на проблема на изследването - ясно, точно, недвусмислено (под формата на въпрос най-често) и да не се объркат със симптомите, които да бъдат дефинирани за проблем. Проблем не означава, че задължително имаме нещо грешно в сегашната ситуация, която трябва да бъде отстранено незабавно. Проблем може да означава, че сме намерили даден въпрос, където ако намерим правилните отговори може да ни помогне да подобрим съществуващата добра ситуация. Проблем е всяка ситуация, където имаме разминаване между актуалното и желаното идеално състояние.

Теоритична формулировка

Теоритична формулировка - формиране на теория за това, което става. Представлява идентифициране на мрежата от взаимовръзки между променливите, считани за важни. Интегриране, систематизиране на информацията, така че по-лесно и логически да бъде разпозната причината за проблема. Критични променливи, честота и прочие. (на базата на наблюдението, откриването на проблема и резултатите от проучването се формулира теория относно възможните фактори, които може да оказват влияние (теоретична рамка, структура на факторите, променливите които да са причина за проблема) Концептуален модел, теория каква е зависимостта между няколкото фактора, които сме идентифицирали като важни за проблема. Теоретичната рамка обсъжда взаимните връзки между променливите, които се считат като неразделна част от динамиката на ситуацията, която се проучва. На базата на теоретичната рамка могат да се направят хипотези, които да покажат дали формулираната теория е вярна или не. Теоретичната рамка е това, на което цялото изследване се основава. Тя е логично описание, разработване и доразвиване на мрежа от асоциации между променливите, които са били идентифицирани и определени по време на процесите като интервютата, наблюденията и проучване на литературата. На този етап става ясно, че за да се намерят добри решения на проблемната ситуация, първо трябва да се определи правилно проблема, а след това да се идентифицират и променливите, които допринасят за проблема. Теоретичната рамка разработва отношенията между променливите, обяснява теорията, която стои в основата на тези отношения и описва характера и посоката на отношенията. Както проучването на литературата дава основата за теоретичната рамка, така добрата теоретична рамка от своя страна осигурява логическа база, основа за създаването на проверими хипотези. Променливата може да приема различна стойност за един и същ човек, обект или да приема различна стойност за различни хора.

Зависима променлива (критериална променлива) - най-важната и значимата, тя ни интересува в изследването
Независима променлива (предвиждаща, прогнозираща променлива) - влияе върху зависимата променлива по положителен или отрицателен начин. Всяка промяна (повишаване/намаляване) в независимата променлива оказва влияние върху зависимата. Т.е. вариациите в зависимата променлива се отчитат от независимата. Изменението в независимата променлива обяснява промяната в зависимата.
Модераторска (променяща) променлива - тя променя първоначално очакваното отношение между зависимата и независимата променлива. (променлива, която оказва влияние върху отношението независима-зависима променлива - брой книгидецата четат и грамотността на родителите им. Когато връзката между независимата и зависимата променлива стане зависима или зависи от друга променлива, казваме че тази трета променлива има модериращ ефект върху отношението.
Вмешателска (интервенционна) променлива - появява се като функция от независимата променлива и помага да се осмисли и обясни влиянието на независимата върху зависимата променлива.

В теоретичната рамка се описват връзките между 4-те променливи - всяка с всяка и се прави диаграма за ясна визия. Една и съща променлива може да влезе в ролята на всяка от 4-те.

Хипотези

Издигане на хипотези - на базата на теорията се правят предположения за връзката между факторите/променливите. След като сме определили важните променливи и установили връзките между тях в теоретичната рамка, ние сме в позиция да тестваме, проверим дали връзките, които сме определили на теория наистина са верни, дали ще издържат. Формулирането на проверими твърдения се нарича издигане на хипотези. Хипотезите са научно предположение за решение на даден проблем. Те са логически предположими връзки между две или повече променливи изразени под формата на проверими твърдения. Ако връзката не е потвърдена, тогава трябва да преразгледаме нашата теоретическа рамка, може да сме изпуснали някоя важна модерираща променлива.

Видове хипотези - Ако-тогава IF/Then

Директни (показващи посоката) - показват посоката на връзката - положителна или отрицателна

Индиректни - показват връзката или различия, но без да посочват индикация за посоката. Открива значимите връзки, но не можем да кажем дали са положителни или отрицателни. Използват се в случаи, когато нямаме основа да определим посоката или пък има противоречие - при едно изследване е излязла отрицателна при друго положителна, при което имаме значима връзка, но не можем да определим посоката.

Нулева и алтернативна хипотеза - 0-вата хипотеза гласи, че няма значима връзка между променл. или разлика между групите.

Генерирането и тестването на хипотези може да стане по двата метода - дедуктивен (изграждане на модела, формулиране на проверими хипотези, събиране на информацията и тестване на хипотезите) и индуктивен (събиране на информацията, формулиране на нови хипотези на базата на събраните данни и проверка на хипотези).

Последващо събиране на информация

Понататъшно събиране на научна информация - получаване на информация за всяка от променливите в хипотезите. С други думи това е нуждата дефинираните хипотези да бъдат тествани. (събиране на информация отново може чрез въпросници за различните фактори). Понякога е нужно да бъдат използвани по-сложни експериментални модели, дизайни при изследването, когато на лице е едновременно въздействие на две или повече променливи върху зависимата променлива, за да бъде оценено това.

Анализ

Анализиране на информацията - получените данни се анализират статистически, за да се види дали хипотезите са издържали. (корелационен анализ може) (дава се отговор на въпроса дали има действителна значителна връзка между факторите/променливите, зададени в хипотезите) Изследователският процес и елементи на изследователския проект, модел (6 и 7).

Да се определят детайлите на изследването:

Целта на изследването:

Проучване - когато не знаем много за ситуацията или нямаме информация за подобен проблем, решен в миналото и искаме да проучим факторите на ситуацията - интервю, въпросници.
Описание - знаем че съществува проблем, но искаме да го опишем по-добре - да се опишат определени характеристики на явлението, от което се интересуваме, с цел да се установи и да се опишат характеристиките на променливите - възраст, образование на работниците.
Проверка на хипотези - обясняват определена връзка, зависимост или установяват различията между групи по няколко фактора.

Изследователска среда - къде ще бъде проведено изследването:

При специално създадени условия - с намеса - така са причинно-следствени (теренни, полеви експерименти с средни нива на намеса, но в естествена среда и лабораторни експерименти, където всичко е изкуствено създадено).
Или в нормална, естествена среда (корелационните са в нормална - полеви, проучвания на терен)

Какъв ще е типа, обекта на изследването:

Причинно-следствени връзки (очертава причината - в резултат на което някои променливи трябва да бъдат манипулирани, а други контролирани).

Корелации (да очертае важните променливи - няколко фактора, които са свързани с проблема; така тук изследването може да се направи в нормални условия, без да се налага намеса на изследователя), различия между групи, редици.

Степен на намеса на изследователя - до каква степен изследователя ще манипулира и контролира проучването

Минимална (изучавайки събитието, така както обикновено се проявява - при корелационния тип изследване най-често).

Манипулация и/или контрол и/или симулация (средата е различна, независимата променлива е манипулирана, неудобните фактори са контролирани - лабораторен експеримент - висока степен на намеса)

Продължителността на изследването (времеви хоризонт):

моментни (крос-секционно) - веднъж или продължаващи период от време дни, седмица, месец
лонгитюдни (по-дългосрочни изследвания - информацията се взима на два пъти, етапа поне - изследване най-често на промяната - преди и сега). Най-често моментните са полеви проучвания, но могат да бъдат и лонгитюдни, а експерименталните са лонгитюдни - преди и след манипулацията.

На какво ниво ще бъде направен анализа/изследването (единица на изследването) - тя се отнася до нивото на обобщаване на данните по време на последващия анализ - индивиди, групи, организации, култури машини
Каква ще бъде извадката - представителна, случайна и тнк
Как ще бъдат събрани данните и информацията (методи за събиране на данни) - наблюдение, интервю, въпросници, физически измервания
Измерване (как ще бъдат измервани променливите) - скали, категоризиране, кодиране
Анализ на данните (как ще бъдат анализирани, за да бъдат проверени хипотези)

Нужно е да се търси компромис между взискателност, детайлност и ресурси, което ще бъде умишлено и съзнателно решение, взето от изследователя въз основа на обхвата и причините за проучването и ще трябва да бъде изрично посочено в писмен доклад или презентация, направена от изследователя.

Дедукция

Дедукция - изводи на базата на резултатите (прави се заключение ако е намерена/или не значителната връзка). Доказани ли са хипотези? Отговорено ли е на въпросите на изследването?