Нормално разпределение

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето

Нормалното разпределение или разпределението на Гаус е едно от най-важните непрекъснати разпределения и има изключително значние за статистиката. То е модел, който отразява закономерностите в масови явления, които се намират под въздействието на множество случайни причини. Може да се счита, че когато една сличайна величина има множество стойности и те са резултат на много и независими помежду си фактори, действащи еднакво и независимо един от друг, тя има нормално разпределение. Кривата, която описва нормалното разпределение, която е идеално симетрична, се нарича нормална крива или крива на Гаус-Лаплас.

История

Пиер Симон Лаплас /1749-1827г./
Пиер Симон Лаплас (Pierre-Simon Laplace) /1749-1827г./.

Първата идея за нормалното разпределение принадлежи на английския математик от френски произход Абрахам де Моавър (Abraham de Moivre)/1667-1754г./ и е определено от него като непрекъсната форма на биномно разпределение. В началото на XIX в. независимо от Моавър, нормалното разпределение е било открито и описано от видния немски математик Карл Фридрих Гаус (на немски: Carl Friedrich Gauß) /1777-1855г./ и френския математик, физик и астроном Пиер Симон Лаплас (на френски: Pierre-Simon Laplace) /1749-1827г./ , които са го приложили в теорията на случайните грешки. Затова често нормалното разпределение се нарича Гаус-Лапласово разпределение.

Абрахам де Моавър /1667-1754г./
Абрахам де Моавър (Abraham de Moivre) /1667-1754г./.
Карл Фридрих Гаус /1777-1855г./
Карл Фридрих Гаус (Carl Friedrich Gauß) /1777-1855г./.

Дефиниция

Най-простият вид нормално разпределение е известен като стандартно нормално разпределение, описано чрез функцията за на плътност на вероятността:

Formula1.png

Константата в този израз ни осигурява че цялата площ под кривата ϕ(x) е равна на единица, а 1⁄2 в експонента прави “широчината” на кривата (мерена като половина на разстоянието между точките на прегъване на кривата) също еднакви на единица. В статистиката е традиционно тази функция да се отбелязва с Гръцката буква ϕ (фи), докато функциите на плътността за всички други разпределения са обикновено отбелязвани с буквите ƒ или p.

В общия случай, нормалното разпределение се взема от вдигането на квадратна функция в експонета (точно както експонентното разпределение се образува вдигането на линейна функция в експонента):

Formula2.png

Това води до класическата “камбанена” форма (при условие че a < 0 така че квадратното уравнение е вдлъбнато). Забележете, че f(x) > 0 навсякъде. Някой може да нагласи a за да контролира “ширината” на формата на камбаната, след това да нагласи b за да движи централния максимум на камбаната по дължина на оста x, и най-накрая да нагласи c да контролира “височината” на камбаната. За да бъде f(x) истинска функция на плътност на вероятността в R, трябва да изберем c така, че (което е възможно само когато a < 0).

Вместо да използване a, b, и c, много по-естествено е да опишем нормалното разпределение чрез неговата средна аритметична стойност μ = −b/(2a) и дисперсия σ2 = −1/(2a). Преминавайки на тези нови параметри ни позволява да запишем вероятността функция на плътност на вероятността в удобна стандартна форма,

Formula3.png

При стандартното нормално разпределение, μ = 0 и σ2 = 1.

Свойства

Нормално разпределение с различни дисперсии, но с еднакви средни аритметични величини.
Две криви на нормално разпределение с различни дисперсии, но с еднакви средни аритметични величини..

Нормалното разпределение, респ. нормалната крива, има много важни свойства:

  • Нормалното разпределение е индискретно /непрекъснато/.
  • Графиката на нормалното разпределение е разположена изцяло над абсцисната ос.
  • Нормалната крива асимптотично клони към абсцисната ос, но никога не я достига.
  • Нормалното разпределение се определя напълно от математическото очакване /средната/ и стандартното отклонение. Математическото очакване определя центъра на разпределението, а σ – формата на кривата. При по-малко σ кривата е по-стръмна, а при по-голямо σ – по-полегата.
  • Кривата е напълно симетрична пo отношение на вертикалната линия, пресичаща абсцисната ос в точка . Тя има форма на разрез на камбана.
  • Максимумът на функцията /максималната ордината на кривата/ е :

Formula4.png

Вижте още

Източници

  • Гатев, К., „Обща теория на статистиката”, ВИИ-София, София, 1986
  • Мишев, Г, Цветков, С., „Статистика за икономисти”, Денеб-консулт, София, 1995
  • Калоянов, Т., „Бизнес статистика”, Консултантска фирма „DDC”, София, 1996
  • Андрей Василев Апостолов, Физика на кондензираната материя
  • Йордан Петров Влахов, Математични методи на физиката
  • Йордан Петров Влахов, Задачи по математични методи на физиката

Външни препратки