Клод Шенън

Младия Клод Шенън

Клод Еууд Шенън (30.04.1916 – 24.02.2001г.) е американски електроинженер и математик. ==Биография==

Ранни години

Роден в Петоски , Мичиган през 1916г. в семейството на бизнесмен и учителка. Първоначалните си години прекарва в Геулорд, Мичигън, където завършва и гимназия Геулорд през 1932г. След това показва своята склонност към механичните неща. Любимите му учебни предмети са физика и математика. Конструира вкъщи множество устройства например: модели на самолети, модер на радио-контролирана лодка, телеграфна система на половин миля разстояние от тях. Също така се интересува от жонглиране и шах.

Образование

През 1932г. постъпва в Мичиганския университет и го завършва през 1936г с две бакаравърски степени – по математика и по електроника. След това започва проучване в Масачузетския технологичен унститут (MIT), където работи под ръководството на професор Ваневар Буш на неговия диференциален анализатор, аналогов компютър.

През 1938г. защитава докторска дисертация, в която разработва принципите на логическото устройство на компютъра, свързвайки булевата алгебра с работата на електрическите схеми. Тази разработка става повратна точка в историята на развитието на съвременната информатика и изчислителна техника.

През 1940г. печели Albert Nobel Prize. През същата година, Шенън се превръща в национален научен сътрудник в Института за напреднали изследвания в Принстън, Ню Джърси. Там той има възможността да обсъди идеите си с влиятелни учени и математици като Херман Вайл и Джон фон Нойман, и дори с Алберт Айнщайн. Шенън работи свободно през дисциплини, и започва да оформя идеите си, които по-късно ще се превърнат в теория на информацията.

Кариера

Шенън започва работа в Bell Labs по проекти за пожаро – контролни системи и криптография. През 1943 година се запознава с водещия британски криптоаналист и математик Алън Тюринг. Клод бил изпратен във Вашингтон за да сподели с Американската военна криптоанализаторска служба методите използвани от британците за да разбият шифрите, използвани от немските подводници в северния Атлантически океан.

През 1948 година публикува труда си: „Математическа теория на връзките”, в която представя своята унифицирана теория за предаване и обработка на информацията. Информацията в този контекст включва всички видове съобщения, включително тези, които се предават по нервните влакна в живите организми. Шенън предложил да се измерва информацията в математическия смисъл, свеждайки я към избора между две значения, или двоични разряди, — „да” или „не”, полагайки по такъв начин основите на съвременната теория на връзките, която в днешно време играе важна роля в много области.

Разработки

Шенън е един от създателите на математическата теория на информацията през 1948г. Известен е с Shannon – Fano coding, Теоремата на Шенън-Хартли, Nyquist-Shannon sampling theorem, Noisy channel coding theorem, Shannon switching game, Число на Шенън, Индекс на Шенън, Shannon’s source coding theorem, Shannon’s expansion, Shannon-Weaver model of communication, Whittaker-Shannon interpolation formula. Основните му трудове са по теория на релейно-контактните схеми, математическата теория на връзките, кибернетика.

По-важни получени награди, които притежава са:

Alfred Noble Prize,
IEEE Medal of Honor,
Kyoto Price.

През 1949г. Шенън публикува поредния си забележим документ, озаглавен „Комуникационна теория на тайните системи” – една деквалифицирана версия на работата му по време на Втората Световна война върху математическата теория на криптографията. По-късно тази теория помага, за да може телекомуникациите да минат от аналогови към цифрови системи.

Късни години

През 1957г. Шенън се връща в MIT, за да се присъеди към преподавателския му състаи и за да провежда работа в изследователската лаборатория по електроника (ИЛЕ). Продължил да преподава до 1978г. Развил болестта Алцхаймер и прекаръл последните си няколко години в старчески дом в Масачузетс. Болестта опустошава умът му и в последните години той забравя за чудесата на цифровата революция. След смъртта му остава съпругата му, сина и дъщеря му, както и двама внуци.

През 2001г. има чествания, които отбелязват постиженията на Шенън. В момента има 5 негови статуи, които са местата свързани с живота му: една в университета в Мичиган, една в Масачузетския технологичен университет, една в Гейлорд, Мичиган, една в университета в Калифорния, Сан Диего и една в Bell Labs.

Робърт Галер нарича Шенън най-големия учен на ХХвек. Нийл Слоун казва: „Той е един от най-великите хора на века. Без него, нито едно от нещата, които днес знаем, нямаше да съществува. Цялата дигитална революция започва с него”.

Вижте още

Източници

Денчев С., „Информационна среда за трансфер на технологии“, изд. „Захарий Стоянов“, С., 2003
Иванов Г., „Съвременни ефективни връзки с обществеността“, изд. „Христо Ботев“, С., 2002
Маринов Р., „Бял, Черен и Реверсивен пъблик рилейшънз“, изд. „ВН“, С., 2003
Олброу М., „Глобалната епоха“, изд. „Обсидиан“, С., 2001
Петев Т., „Теории за масовата комуникация“, изд. на СУ „Св. Климент Охридски“, С., 2004

Външни препратки