Елтън Мейо

Джордж Елтън Мейо (на на английски: George Elton Mayo) е американски социолог и организационен психолог роден на 26 декември 1880 г. в Аделаида, Австралия. Умира на 7 септември 1949 г. в Англия.

Живот

Елтън Мейо е американски социолог и организационен психолог роден на 26 декември 1880 г. в Аделаида, Австралия. След пристигането си в Съединените щати той постъпва на работа в Харвардския бизнес факултет. Заедно с Фриц Ротлисбъргър, Уилям Диксън и други Мейо формулира теории, които засягат факторите, повишаващи човешката мотивация и удовлетвореност, които впоследствие се превръщат в основа на направлението в мениджмънта, отнасящи се до човешките взаимоотношения.

Хотърнски експеримент

Той за първи път доказва ролята на междуличностните отношения за повишаване производителността на труда чрез серия от научни експерименти. Елиминирайки ролята на материалните условия, Мейо доказва, че човек като емоционално същество не му е безразлично с кого ще работи и какво ще бъде отношението към него. Към това са особено чувствителни хората, които се занимават с творчески труд, т.е. управленските работници.

През 1927г. Мейо е поканен да се включи в провеждането на експерименти в предприятие в град Хотърн, известни като Хотърнски експерименти. Целта е да се установят кои фактори оказват влияние върху производителността на труда.

През първия етап задачата е била да се изясни влиянието на техническите условия, на осветеността върху производителността на работниците. За да оценят осветеността върху работниците, експериментаторите са формирали две групи - експериментална и контролна. Първата е трябвало да работи при променяща се осветеност, а втората - при неизменлива. Направени са многобройни опити, но не се наблюдава никакво различие върху производителността на двете групи. Става очевидно, че не съществува пряка връзка между степента на осветеност и равнището на производителност.

През вторият етап е била избрана само една група от шест работнички, на която е било обяснено предварително за целите на експеримента. Тя била отделена в помещение, същото като останалите с тази разлика, че в това помещение са били поставени апарати за измерване на температурата, влагата, времето за индивидуален монтаж на едно реле и др. Те били съпътствани само от един от експериментаторите, който е разговарял с тях, съветвал ги е и е бил е изцяло на тяхно разположение. През цялото времетраене на опитите производителността е нараствала и се задържала на едно високо равнище, вместо 2400 релета те монтирали 3000 релета. Изследователите правят два извода. Първият е, че производителността се увеличава в следствие на подобрените условия. И второ, че намаляването на умората у работничките е пътят за увеличаване на производителността.

За да проверят верността на направените изводи, експериментаторите решили да отнемат всички подобрения на работничките и да наблюдават производителността им. За тяхно учудване производителността на работничките в този момент била по- висока. Изследователите се отказват от изводите и стигат до заключението, че са на лице други фактори.

През третия етап се включва и Елтън Мейо, чиято задача е била да анализира получените резултати. Според него търсените фактори се крият в моралното състояние на изследваните работнички. По време на експеримента работничките са се превърнали в група и по тази причина реакциите на работничките са продукт на вътрешните връзки в групата, а не на тяхното индивидуално състояние. Стига се до извода, че неформалните работни групи вътре в една организация оказват положително влияние върху производителността. Натискът от страна на групата, а не от страна на управляващите оказва най-силно влияние върху производителността.

Елтън Мейо твърди, че работниците не са „живи машини”, а същества със социални нужди. За да работят ефективно и ефикасно те трябва да бъдат мотивирани и да имат изпълнени със смисъл взаимоотношения на работното място.

Основни трактовки

Индивидуалните работници не може да се разглеждат изолирано, те трябва да се смятат за членове на група. Паричните поощрения и добрите условия на работа са по-маловажни за индивида от нуждата му за принадлежност към група. Неформалните и неофициални групи, сформирани на работното място, имат силно влияние върху поведението на работниците в групата. Мениджърите трябва да са запознати с тези социални нужди и да се погрижат за тях, за да са сигурни, че работниците ще сътрудничат на организацията. Работата на Мейо по време на експериментите в Хоторн е по-късно доразработена от Дъглас МакГрегър, тъй като те първоначално не показват как работните условия и организационна структура трябва да се променят, за да се повиши удовлетворението на работниците и тяхната производителност. Макгрегър предположил, че връзките между организационната структура, мотивация и продуктивност са много по-сложни, отколкото отначало предположил Мейо.