Лидерски стилове

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето

В теоретичен план стилът на ръководство се разглежда ка­то цялостна, относително устойчива система от способи и ме­тоди за въздействие, която притежава вътрешно единство и осигурява ефективно изпълнение на фирмената стратегия и по­литика.

Авторитарен стил

Авторитарният стил се определя с подчертан централизъм на управление, единовластие и изявена дистанция между ръково­дител и подчинен. За него са специфични и методите на ръководство - администриране, груба намеса в работата на сът­рудниците, контрол, основан на силата на властта. Най-често езикът на обръщение е лаконичен, рязък, недружелюбен. Указания­та и разпорежданията са кратки, прями и категорични, без да се отчитат индивидуалните особености на конкретната личност, Такива ръководители създават напрежение в съвместната дейност, потискат инициативата, а реалният емоционален вакуум “замъглява” корективното поведение. Характерни за авторитар­ния стил са подчертаната непреклонност (строгост) при изпъл­нението на управленските разпореждания, стремежът към неза­читане мненията на подчинените. Мениджърът, който прилага този стил на ръководство, определя не само задачите на отдел­ната група, но и способите на тяхното изпълнение. Често обвиня­ва, поддържа излишна дискретност, противопоставя колектива на себе си, създава ненужни конфликти.

В практиката могат да се срещат отклонения и различни ва­рианти на проявления на авторитарния стил на ръководство. Като цяло обаче той е неприемлив за мениджмънта - влияе отрицател­но върху микроклимата, потиска инициативата, създава недове­рие, напрежение и текучество на кадрите. Деспотичността води и до рязко снижаване на производителността, до апатия и жела­ние да се напусне избраната професия. Авторитарният лидер се стреми към голям обхват на власт, пълнота на права и задълже­ния. За него са присъщи стремеж към централизиране на пълно­мощията, самостоятелно вземане на решения принуда вместо стимулиране за изпълнение на конкретните стопански задачи.

Демократичен стил

Демократичният (колективният) стил на ръководство е присъщ на демократичния тип мениджъри. Характерни за него са бодрият тон на общуване и колективното начало в съвместната дейност. Специфични са и методите на работа: колегиалност при обсъждане на основните проблеми, желание да се предизвиква и поддържа творческа инициатива. Движеща сила при демократич­ния стил на ръководство са колективното решение на стопанс­ките проблеми, високата взискателност, съчетана с уважение на всяка личност. Той допуска разнообразни варианти по отношение на управленската дейност, дава възможност за динамични изме­нения и умело реагиране при промяна в условията на съвместната работа. Демократичният стил, основан на принципите на сво­бодна дискусия и обмяна на мнения, приема този ръководител, който е заинтересован от личната инициатива на своите сът­рудници, не проявява дребнаво опекунство и не прилага строг контрол в тяхната работа. Животът потвърждава, че висока ефективност и организираност са невъзможни, ако в стила на ръ­ководителя господстват методите на командвания и принуждения, ако не се използва огромният потенциал на всички категории персонал.

Благоприятната позиция на демократичния стил се основава на деловитостта на ръководителя, на умението му да използва предоставените пълномощия за изпълнение на социално-икономи-ческите задачи. Той създава благоприятни условия за удовлетво­реност от съвместната трудова дейност. Успоредно с това съ­четаването на взискателността с взаимното уважение развива самостоятелността на отделната личност.

Обобщено, демократичният стил се отличава с механизми на влияние, сВързани с потребности от по-висок ранг. Той позволява висока степен на децентрализация на пълномощията, сътрудни­ците вземат активно участие при разработка и вземане на управленски решения.

Либерален стил

Типична за либералния стил на ръководство е тенденцията към намаляване на отговорността от взетите управленски решения.

Поведението на мениджъра, възприел този стил, се отличава със стремеж да бъде рядко с подчинените, да избягва конфликтите и рисковете в бизнеса. Независимо от положителните черти, сред които е предоставянето на самостоятелност в дейността, този стил е невъзможно да се използва в търговско-стопанската практика. Пасивната роля на мениджъра, както показват изс­ледванията, често довежда до пълна дезорганизация в съвмест­ната дейност. Ефективното въздействие на либералния стил на ръководство се проявява само в тези случаи, когато работата има индивидуален творчески характер, когато всеки член на колек­тива планира и организира самостоятелно своята дейност.

Оказва се, че за ефективността на съвместната дейност трябва да се изпълняват едновременно две функции - първата е свързана с изпълнение на задачата или с решаване на стопанските проблеми, и втората е свързана с под­държане на групата или с решаване на социалните проблеми. Свързаните със задачите функции включват предлагане на реше­ния и предоставяне на мнения за развитието на бизнеса; функци­ите за поддържане на групата могат да включват всички предло­жения и дейности, които подпомагат групата да функционира ефективно. Изследванията в тази област сочат, че най-ефективно функциониращите фирми (групи) се характеризират с определена форма на поделено лидерство, при което един (мени­джърът или формалният лидер) изпълнява функцията, свързана със задачите, докато друг член на групата изпълнява социалната функция.

Оттук следват и наименованията на двата типа мениджъри.

  • ориентиран към хората;
  • ориентиран към задачите (задълженията).

Изследванията показват, че и двата типа лидерско поведение имат предимства и недостатъци, а ефективен мениджър е този, който проявява едновременно интерес както към хората, така и към производството.

Всяка мениджърска дейност е ефективна само тогава, когато се отчитат закономерностите в резултатите от поведението (дейността) на подчинените. Тук възникват сложни въпроси от практическо естество: по какви закономерности управляващите въздействия се възприемат адекватно от сътрудниците на фир­мата: какви механизми на регулиране на поведението трябва да се отчитат в съвместната работа. С тези механизми трябва да се съгласуват вътрешните разработки относно изискванията, пра­вилата, инструкциите, а така също нормите и стандартите на поведение, които трябва да се спазват от всяка личност, от всички категории персонал.

Вижте още

Източници

Външни препратки