Финансов пазар

От Администрация и управление
Направо към навигацията Направо към търсенето

Финансовият пазар може да се определеи като механизма, който позволява на участващите лесно търгуване (купуване и продаване) на финансови инструменти като ценни книжа (акции, облигации), стоки (благородни метали и селскостопански стоки) и др. с ниски транзакционни разходи.

Същност

Както е известно от учебниците по Economics, пазарът по своята същност представлява един обществен механизъм, възникнал по естествен път и необходим за осъществяване разпределението на ресурси, които са относително недостатъчни в сравнение с търсенето им. Адам Смит го нарича невидимата ръка, а според Фридрих фон Хайек, ако пазарната система не бе възникнала естествено, то тя би била обявена като най-значителното изобретение в човешката история. Наред с факторнитепазарите на работна сила, на земя и продуктовитестоковите борси, финансовите пазари са важен елемент на всяко съвременно пазарно стопанство. Може да се каже, че финансовите пазари са такава съществена част от съвременните икономики, каквито са телефоните, интернет и автомагистралите.

Най-общо казано, финансовите пазари са тези, на които се търгуват финансови активи, каквито са например различните видове ценни книжа. Те осигуряват т.нар. директно финансиране в икономиката, т.е. на тях спестяванията се трансформират в инвестиции, без да е необходима намесата на финансовите посредници. Финансовите пазари, също така, правят възможна размяната на текущ настоящ за бъдещ доход. Субектите, които предлагат фондове на финансовите пазари, получават обещания за бъдещи плащания срещу тях. Тези обещания са оформени най-често като финансови инструменти или права облигации, акции, застрахователни полици. Издателите на финансови инструменти обещават на техните притежатели бъдещ доход под формата на лихва, дивидент или капиталова печалба. Липсват обаче пълни гаранции, че очакваният бъдещ доход ще бъде получен, т.е. инвеститорите при всички случаи трябва да поемат определен риск. Следователно доходът, който инвеститорите ще изискват от своите инвестиции на финансовите пазари, трябва да бъде правопропорционален на поетия от тях риск, от една страна, и на времетот.е. на матуритета на инвестицията, от друга страна.

Финансовите пазари могат да бъдат класифицирани според различни критерии. В следващите редове ще бъдат представени накратко само основните класификации на пазарите на финансови активи. В зависимост от природата на търгуваните финансови инструменти различаваме дългови пазари debt markets и пазари на акции eguity markets . Според матуритета на инструментите пък финансовите пазари се делят на пазари на краткосрочни дългови инструменти, наричани още парични пазари money markets, и пазари на дългосрочни финансови активи, известни още като капиталови пазари capital markets. третата класификация на финансовите пазари е в зависимост от вида на емисиите от ценни книжа. На т.нар. първични пазари primary marketsсе търгуват нови емисии от ценни книжа, докато на вторичните пазари secondary markets - вече емитирани ценни книжа. И накрая, според организационната им структура, финансовите пазари биват борсови пазариexchanges markets и извънборсови пазари или пазари на гише over-the-counter markets.

Видове

Фрикциите на финансовите пазари и необходимостта от посредничество

Както бе изяснено в предходния параграф,преди около 50г.фрикциите,присъщи на финансовите пазари,са игнорирани в теорията на финансите.Модерната тогава финансова парадигма се основава на абстрактни схеми,донякъдеполезни за изучаване на пазара,но пренебрегващи фрикциите и затова тя остава сама по себе си абстрактна.Какво всъщност представляват въпросните фрикции? Те най-общо могат да се свържат със степента на трудност,с която се търгува един актив.Фрикциите могат да бъдат измерени чрез времето, необходимо за оптимално оттъргуване на дадено количество от един актив.Алтернативно погледнато-фрикциите могат да бъдат измерени чрез ценовата отстъпка,необходима при незабавна транзакция. По-ранните възгледи за пазарните несъвършенства се свързват главно с т.нар.реални фрикции,докато по-новите -се изграждат върху информационни аргументи.Реалните фрикции всъщност са едно обобщение на разходите,свързани с осъществяване на търговията-транзакционни разходиtransaction costs, докато в основата на информационните разходи стои асиметричността на информацията asymmetric information.

Вижте още

Източници

  • Roy E. Bailey, The Economics of Financial Markets
  • Christopher B. Barry, John W. Peavy, Mauricio Rodriguez, Emerging Stock Markets : Risk, Return and Performance
  • David W. Blackwell, Mark D. Griffiths, Drew B. Winters, Modern Financial Markets
  • Keith C. Brown, Frank K. Reilly, Analysis of Investments and Management of Portfolios
  • K. Alec Chrystal, Richard G. Lipsey, Economics for business and management
  • Paul W. Farris, Neil T. Bendle, Phillip E. Pfeifer, David J. Reibstein, Key Marketing Metrics.
  • Sergio M. Focardi, Frank J. Fabozzi, The Matematics of Financial Modeling and Investment Management
  • Milton Friedman, Rose Friedman, Free to choose. A Personal Statement 1990 Harcourt brace & Company
  • Richard L. Hudson, Benoit B. Mandelbrot, The (mis) Behavior of Markets : A Fractal View of Financial Turbulence

Външни препратки