Акция

Акцията (дял, част, запас, наличност) (на английски: share, stock, action). В Търговския закон е определена като ценна книга, която удостоверява, че притежателят й участва с посочената от нея номинална стойност в капитала на акционерно дружество. Капиталът, с който се създава едно такова дружество е разделен на определен брой акции с точно определена номинална стойност (на английски: par value). Акцията е ценна книга, която е носител на право на собственост върху капитал. Капиталът на акционерното дружество (АД) е разделен на акции. Акциите са:

Част от капитала – книжният еквивалент на съответната част от капитала.
Ценна книга, която материализира права, които могат да се упражняват чрез предявяването й.
Документ, който материализира участието в дружеството, тоест тя е титул за участие.

Същност и история

За пръв път акция е била емитирана през 1620г. от фирмата „VOC“ в Холандия, Амстердам.

Първата емитирана акция през 1620 г.

Главно чрез акции се набират огромните капитали на акционерните дружества, които са двигатели на съвременната икономика. Същевременно акцията е средство за спестяване за стотици милиони хора навсякъде по света. В повечето развити страни покупката на акции е предпочитано средство за спестяване пред влоговете в банка. Чрез акцията парите отиват направо от спестителя в предприятията. Без да минават през банка. Вложените пари в банка също се насочват към предприятията под формата на кредити, но част от парите остават в банката, която плаща по-малка лихва на влоговете, а събира по- голяма от кредитите. Поради това, общо взето,лихвите по банковите влогове са по- ниски от дивидентите, получавани чрез акциите.

Акциите могат да са:

Част от капитала - някаква номинална сума (число), на което се дели капитала.
Ценна книга - документ, който материализира права по начин, че упражняването на правата и прехвърлянето им е невъзможно без наличие на фактическа власт върху документа.
Акциите са членствените права и задължения на акционера

Стойности на акциите

Акциите формират четири вида стойности:

Номинална стойност – тя е отразена върху лицевата страна на акцията е следва да бъде цяло число. Важно е да се прави разграничение между акция и копюра.
Емисионна – по която учредителите при учредяването поемат акциите. Тази стойност задължително е по-голяма или равна на номиналната стойност. Разликата между двете се нарича “ажио” и отива в свободното имущество, а не в капитала.
Балансова стойност, тя също е наричана счетоводна, вътрешна, реална и действителна. Тази стойност отговаря на дружествения дял в едно ООД. Това е съответната част от имуществото, която отговаря на емисионната стойност на акциите.
Пазарна стойност – акцията се котира на вторичния капиталов пазар. Тази стойност е около балансовата, но може да се отклонява от нея. Тази стойност се отразява също като курсова. АД задължително формира т.нар. фонд резервен, който се образува от разликата между номиналната и емисионната стойност на акциите. Към всяка акция има т.нар. купони, които обикновено се издават за 20 г. Срещу тези купони всеки може да получи своя дивидент за изтеклата финансова година. Временните удостоверения, издадени от АД се прехвърлят като поименните акции.

Сделки с акции

Акциите са ценни книги и могат да участват в оборота. Най-често се извършва продажба както на регулираните (като фондова борса) и нерегулираните пазари. Има изисквания, на които акциите трябва да отговарят, за да могат да участват на фондовата борса. На т.нар. около-борсови пазари (нерегулираните пазари) също се продават акции. Акциите могат да се заменят, даряват, завещават, залагат. Залагането на акциите зависи от вида им. Поименната акция се залага чрез заложно джиро. Заложният джиратар не придобива членствени права върху нея. Акциите на приносител се предават на залогоприемателя, който не може да се легитимира като акционер. Акциите могат и да се дават на заем. Това, което е специфично за акциите е поемането на акции. Това става при т.нар. първичен пазар на ценни книги (когато дружеството се учредява и емитира акции, които трябва да се придобият от учредителите, а също и при увеличаване на капитала). Поемането на акции става от инвестиционни дружества, които придобиват ново-емитираните акции, за да могат последните да бъдат предоставени на учредителите. Поемателят нито в един момент не придобива членствени права.

За продажбата на акции е типично следното:

Приобретателят на поименни акции следва да се впише в книгата на акционерите, каквато има във всяко дружество. Какво е значението на вписването? Валидна ли е покупко-продажбата ако приобретателят не е вписан? На последния въпрос следва да се отговори утвърдително, но следва да се отбележи, че ако той не е вписан не може да упражнява правата, които му носи акцията по отношение на дружеството. Един такъв акционер не може да участва в работата на ОС, следователно не може да гласува, да получи печалба или своя ликвидационен дял. Той е акционер и може във всеки момент да се впише в книгата или да отчужди акциите си.

Примерно движение на пазарните индекси

Вижте още

Източници

Уолш, К., „Ключовите коефициенти в мениджмънта”, ИнфоДАР
Акция. Понятие. Видове
Търговски закон
Акции, история, същност и видове

Външни препратки