Доверително управление
Доверителното управление е алтернатива на взаимните фондове, които са създадени за участие на непрофесионални инвеститори на фондовата борса. Това управление се използва за инвестирането на сериозни суми чрез инвестиционни посредници, които са лицензирани. Те могат да създават и управляват индивидуален портфейл от ценни книжа според изискванията на клиента. За доверителното управление инвестиционният посредник удържа такса, която обикновено е определен процент от реализираната печалба.
Процедура
Клиентът определя рисковата отговорност и подписва договор с посредника.
Другите решения се взимат от инвестиционния посредник, който само уведомява инвеститора за покупката и предоставя едномесечен или тримесечен отчет за текущото състояние и доходност. Ако не е договорено друго, срок за управлението няма. При някои инвестиционни посредници парите могат да се изтеглят с няколкодневно предизвестие, а при други повече, според условията на договора. За доверителното управление инвестиционният посредник удържа такса, която обикновено е определен процент от реализираната печалба. Ако инвестиционният посредник е търгувал от името и за сметка на клиента, не се облага, защото според закона печалбите от търговия с акции на публични компании не се облага. Ако обаче фирмата е купувала и продавала ценни книжа за сметка на клиента, но от свое име, и след това му е прехвърлила парите, печалбата е облагаема.
Инвестиционен портфейл
При доверителното управление за клиентите се структурира личен инвестиционен портфейл. Той се характеризира с динамизъм, поради което се нуждае от управление.
Видове портфейли в зависимост от степента на риск:
- Консервативен - при него се влага само в нискорискови книжа с фиксирана доходност - държавни ценни книжа, корпоративни, общински и ипотечни облигации;
- Балансиран - включва комбинация от ценни книжа с фиксиран доход и акции. При него рискът е по-висок от консервативния портфейл;
- [Риск]]ов - в него се инвестира само в акции. Теоретично доходността, която могат да донесат те, е най-висока, но това е съпроводено със значителен риск от загуби при внезапен спад на цените на акциите.
Доходност от акции
За разлика от облигациите доходността от акции не е стабилна. Тя се получава под формата на дивидент (разпределяне на печалбата между акционерите) и покачване на цените на акциите (капиталова печалба). В България дивидентите се облагат със 7% данък, а капиталовата печалба от търговия с акции на публични дружества е необлагаема. Влияние върху цените на акциите оказва не само качеството на мениджмънта на самата компания, но и много други фактори - състоянието на икономиката като цяло, развитието на отрасъла, в който действа компанията, конкуренцията и т.н. При инвестициите в акции рискът за акционерите е ограничен до сумата, която са вложили. Ако една компания фалира и в крайна сметка се ликвидира, тя първо изплаща всичките си задължения и ако нещо остане, то се разпределя между акционерите като ликвидационна квота. Всичко това се решава от общото събрание на акционерите и зависи от възможностите на мениджмънта да реинвестира печалбата изгодно и така да повишава стойността на самата фирма. Например „Майкрософт“ никога не е разпределяла дивиденти. Информацията за дейността и финансовото състояние на публичните компании е относително достъпна за инвеститорите. Тези компании се подчиняват на специфично законодателство, което ги задължава да публикуват финансовите си отчети, да разкриват важна информация за дейността си, а по-важните решения да се взимат от общото събрание на акционерите и да се обявяват публично.
Принципи на поведение на рационалния инвеститор
При избора на инвестиционни алтернативи, характеризиращи се с различно равнище на възвращаемост и риск, инвеститорът се ръководи от следните основни принципи:
- По-малкият риск е предпочитан;
- Благосъстоянието се повишава чрез максимизиране на възвращаемостта и минимизиране на риска;
- По-големият доход и по-големият прираст на капитала изискват поемане на по-голям риск;
- По-високата възвращаемост и по-високото благосъстояние са предпочитани.
Като цяло инвеститорът се интересува предимно от допълнителния риск, който се поема. Вярата, че някои инвеститори имат сравнителни предимства и притежават по-добри аналитични и инвеститорски качества в сравнение с останалите пазарни участници води до идеята за изграждане на стратегии за избор на управляващи даден вид клас активи или следващи определен инвестиционен стил, а през последните години и за изграждане на портфейли от управляващи даден клас или различни класове активи.
Предимства на доверителното управление
- Индивидуален подход – едно от предимствата е че портфейлът се управлява според личните предпочитания на клиента за желаната доходност и рискова поносимост. По всяко време може да се консултира за текущото състояние на инвестиционния си портфейл, да даде указания или просто да обсъди перспективите и очакваните инвестиционни събития.
- Ликвидност – индивидуалният портфейл е инвестиционна услуга, създадена да отговаря изцяло на предпочитанията на инвеститора. Той може да тегли или довнася средства свободно без допълнителни такси или удръжки, при предизвестие в разумен срок.
- Прозрачност – инвеститорът получава отчет за сключените сделки през периода и пазарна оценка на актуалното състояние на портфейла си, оценено по общоприети методи за оценка на база представителни източници. Разбира се, текуща информация може да се получи по всяко време от инвестиционния посредник лично или по телефона.
- Диверсификация – според целевата доходност и определеното от клиента приемливо рисково равнище, инвестиционният посредник използва различни стратегии, комбинирайки разнообразни по вид финансови инструменти. Това осигурява един диверсифициран портфейл с ефективен контрол на риска.
Вижте още
Източници
- Въведение във финансите – Ренета Димитрова, Иванка Данева и Емил Калчев
- Теория на публичните финанси – Румен Брусарски
- http://www.fincity.bg/show.php?storyid=154 „Повече за доверителното управление”