Рене Декарт
Рене Декарт е френски физик, математик и философ, представител на рационализма, водещото философско течение в Европа през 17 и 18 век. Наричан е още „баща на съвременната математика” и основоположник на съвременната философия.
Биография
Ранни години и образование
Рене Декарт е роден на 31 март 1596 година Ла Е-ен-Турен, Централна Франция в семейството на юрист. След като майка му умира и баща му се жени повторно, той е отгледан от баба си по майчина линия.
Като дете Рене е изключително любознателен и любопитен и поради тази причина баща му го нарича „малкият философ”. Но тъй като здравето му е доста нестабилно, лекарите се съмняват, че ще живее дълго.
През 1606г. Декарт постъпва в йезуитския колеж в Ла Флеш, в който учат представители от почти всички части на Франция и който се полза с много добра репутация. Обучението в колежа предлага изучаване на хуманитарни науки, граматика и философия. Религиозното образование по-скоро засилва недоверието на Декарт и през 1615г. той напуска колежа и започва да учи право в университета и Поатие. Десет години по късно, той завършва право и получава степените бакалавър и писание по право, тъй като баща му иска той да продължи неговата кариера адвокат и да на наследи юридическата професия.
През 1618г. Декарт постъпва в армията на страната на Холандия и Зеландия, които водят война срещу Испания, но тъй като по това време страните сключват примирие, Декарт се възползва от възможността и свободното си време и се отдава на изучаване на математика. Там Декарт се среща и запознава с Исак Бекман, с който споделят убеждението, че е необходимо да се създаде метод, който да свърже в дълбочина физиката и математиката. През 1619г. заминава за Германия, след което предприема пътувания из цяла Европа.
През нощта на 10 срещу 11 ноември 1619г. Декарт има три видения, които по-късно определя като изключително важни за неговия живот занапред. Тези три съня или видения го навеждат на мисълта, че следването на науката ще е основното дело в живота му. Той установява, че всички истини са свързани и ако достигне до основополагащата истина след това, по пътя на логиката ще достигне до всички науки. И скоро той достига до тази основополагаща истина, а именно „Cogito ergo sum“ (Мисля, следователно съществувам).
След като обикаля известно време Европа, Декарт се установява в Париж. По това време обаче се засилва Контрареформацията и Декарт отново заминава за Нидерладия, където остава в периода 1628г. – 1649г. през този период той пише голяма част от своите трудове и съчинения и успява да направи революция в математиката и във философията.
Кариера
През 1641г. Рене Декарт публикува един от основните си трудове в областта на метафизиката, а именно „Размишления за първата философия”. През 1643г. от Университетът в Утрехт осъждат неговата философия и поради тази причина Декарт започва кореспонденция с принцеса Елизабет Пфалцка от Бохемия, на която е посветен трудът му „Страстите на душата”.
През 1949г. Декарт получава покана от шведската кралица Кристина и се премества в Стокхолм. Но лошото време, тежката зима, ниските температури и липсата на сън и почивка водят до отслабване на имунната защита на организма на Декарт и той се разболява от пневмония, в следствие на която умира на 11 февруари 1950г.
Философия
Рене Декарт е наричан основоположник на съвременната философия. Неговото мислене и разсъждения за философията се изразяват чрез следния цитат:
Така цялата Философия е като дърво, в което Метафизиката е коренът, Физиката е стъблото, а всички други науки са клоните, които израстват от това стъбла и които се събират в три основни клона, а именно Медицина, Механика и Етика. Под наука за морала аз разбирам най-висшата и най-идеална наука, която, изхождайки от цялото познание на другите науки, е последната степен на мъдростта.
Етика
Какви са разсъжденията на Декарт относно етиката може да установим от неговите трудове и съчинения.
В едно от своите съчинения, а именно „Разсъждение за метода”, Декарт се е насочил главно към търсенето на основната житейска мъдрост. Този труд до голяма степен е повлиян от стоицизма, чийто отличителен белег е космологичния мироглед, от който произлиза божествения принцип за всички природни явления и естествени връзки. По време на кореспонденцията си с принцеса Елисавета основната му цел е да изясни идеите на собствения си морал. Тези идеи са :
- За „безкрайността на Вселената „
- За „противоположността на духа и материята”
- За „съвършеното същество като истински обект на любовта”
Едно от основните виждания на Декарт е, че любовта, колкото и безпорядъчна да е тя, е по-добра от омразата. Според него омразата е признак на слабост, страх и несигурност. Той ясно разграничава интелектуалната и страстната любов. Декарт смята, че смисълът на морала е да ни научи да обичаме това, което е достойно за любов.
Математика и физика
Най-основните му постижения в тази насока са създаването на декартова координатна система, разработването на аналитична геометрия, има и принос за появата на математическия анализ. Декарт първи въвежда начина на обозначаване на неизвестните в уравненията с x, y и z , а на известните – с a, b и c, както и означението на степенуването чрез поставяне на песента в горен индекс.
Религиозни възгледи
Самият Декарт обявява себе си за вярващ католик, въпреки че прекарва по голямата част от живота си в протестантски кръгове. Църквата винаги е била лошо настроена към Декарт и след смъртта му обявява трудовете му за еретични. През 1663 Папата забранява трудовете на Декарт, а Луи XIV забранява преподаването на неговата философия във всички учебни заведения във Франция.
Известни цитати
- Мисля, следователно съществувам!
- Интелектът – това е страст.
- Надеждата - това е стремление на душата да убеди себе си в това, че желаното се сбъдва... Страхът - това е склонност на душата.
- Отчаяние - това е страх без надежда.
- Умът е градина, в която волята е господар.
Основни произведения
- „Компендиум на музиката“ – 1618г.
- „ Разсъждение за метода „- 1637г.
- „ Геометрия” – 1637г. (основният труд на Декарт е областта на математиката).
- „Принципи на философията“- 1644г.
- „Страстите на душата“ – 1649г.( Посветена на принцеса Елизабет Пфалцка).